Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ученият Денев – голямата любов на Коканова, разказва за нероденото им бебе
  • Новини

Ученият Денев – голямата любов на Коканова, разказва за нероденото им бебе

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
deawsfdbdfbrr.jpg

Невена Коканова се запознала с Мартин Денев през 1968 г.

Актрисата имала тайна връзка с ясновидеца и световноизвестен физик, от когото
забременява

Най-ужасяващото му видение: Невена ще се разболее от рак и ще почине

 

B края на 60-те години първата дама на българското кино Невена Коканова се впуска
в бурна любовна афера с ясновидеца Мартин Денев, който впоследствие става световноизвестен
учен.

Въпреки че оттогава той живее в Швеция, 84-годишният изследовател разказа пред
“24 часа — 168 истории” в първите дни на 2023 година за красивия романс, който
изживява с голямата актриса, връщайки се в спомените си в една от вечерите на
1968 г. в София:

“Невена ме смяташе за най-голямата си любов. Тогава бях отишъл у една известна
софийска ясновидка – Йорданка Евро, живееща на ул. “Валентин” 28. Аз самият също
имам дарбата да виждам в бъдещето, въпреки че съм учен. При Йорданка дойде Невена
с нейна приятелка.

Искаше да разбере какво ще се случва с нея

Така се запознахме. Гадателката обаче беше изморена.

 

Тя беше една от най-популярните гледачки в София, дори Тодор Живков я посещаваше
понякога. Затова каза на Коканова, че аз мога да й помогна, защото имам същата
дарба. Тя се заинтригува и ме покани да отидем у тях, за да й кажа с какво й предстои
да се сблъска в живота. Качи ме в колата си и отидохме в дома й. Там аз се концентрирах,
за да разбера какво я очаква. Проведохме много интересен разговор. Не само по
отношение на въпросите, които я вълнуваха. Вечерта посветихме на всичко, което
се нарича съдба — нейната и нашата обща съдба. Казах й, че трябва да промени начина
си на живот, защото ще й се случи нещо. Тя пушеше много и трябваше да спре цигарите.
Вечерта беше вълнуваща, но си казахме “Лека нощ” и аз се прибрах. След 20 дни
тя ми се обади от театъра, в който играеше, и ми каза: “Аз не мога да не ви видя
повече. Искам да ви видя”. Тогава тя чувстваше съдбата си.”

 

Двамата започват да се срещат все по-често и между тях пламва истинска любов.
Връзката им остава тяхната голяма тайна, защото по това време Невена вече била
омъжена за режисьора Любомир Шарланджиев. Мартин бил завършил физика и

мечтаел да се занимава с наука

Една неделя харизматичната актриса го кани да отидат в Станцията на артистите
в Боровец заедно с най-добрата си приятелка Стоянка Мутафова и мъжа й Нейчо Попов.
Коканова шофира, но преди един от завоите Денев изведнъж я предупреждава, че на
пътя има някаква пречка и трябва бързо да мине в насрещното ляво платно. Тя го
послушала, а когато влезли в завоя, от дясната страна стоели горски работници
и спускали дървени трупи. Всички в колата били поразени от дарбата на Мартин.

 

Невена Коканова и Мартин Денев продължават да се срещат още няколко години, когато
той получава едно от най-ужасяващите си видения: „Видях, че ако продължава да
води живота си по този начин, ще се разболее и ще почине от рак. Бях потресен.
Разплаках се спонтанно. Беше по-силно от мен, не можех да го спра. Случваше се
за първи път в живота ми. А точно в този момент тя беше у нас на гости с приятели.
Молех се за нея, правех го като молитва. Невена дойде при мен, прегърна ме и каза:

“Недей да плачеш”

Предупредих я само, че трябва да промени начина си на живот, защото ще се разболее
от страшна болест, но това беше съдбата й.”

Той не разкрива цялата истина на Коканова, но още в първите дни от познанството
им й казва, че са съдбовно свързани. Едно необмислено решение на Невена обаче
става причината те повече никога да не се видят. Ситуацията била повече от деликатна.

 

“Тя много искаше да има дете – споделя днес 84-годишният учен. – Моето най-силно
видение за нея беше, че тя може да роди само от мен, защото,

за да се появи дете, трябва да има и енергия, не само клетки

Невена го поиска, а аз си го позволих. След това обаче тя се уплаши, че това
ще бъде тежък удар върху съпруга й и че той няма да преживее факта, че Невена
ще има дете от друг. Затова реши да го заблуди или да го махне. Тя живееше с дълбокото
убеждение, че ако изостави съпруга си Любомир Шарланджиев, той ще умре. Казвала
ми е, че именно това е причината да се раздели с Раде Маркович, когото е обичала
7 години. Любовта й към него беше отдавна изчерпана, но тя изпитваше изгарящо
чувство на отговорност, на невъзможност да му причини смъртта. Въпреки това аз
настоявах тя да роди детето и то да носи нейното име. Не настоявах да е с моето,
но не исках бебето да бъде с фамилията на Шарланджиев.

 

Съзирах във виденията си моя син,

едно чудно красиво момче с масленозелени очи и черна коса. Не можех да приема,
че ще се нарича Шарланджиев. Това щеше да бъде драма, но тя не се съгласи.”

Невена Коканова решава да замине за Варна, където мъжът й тогава е на почивка.
Смятала да се опита да създаде у него илюзията, че детето е негово. Мартин обаче
се намесил, защото знаел, че това ще бъде лъжата на живота й. “Бяхме в моята кола
и карах за летището – спомня си ясновидецът. – Молех й се да не прави това, което
е решила. Но тя не отстъпваше. Преди да се качи на самолета, й казах: “Ще се помоля
неговата душа да те напусне”. Това беше последната ни среща.”

По-късно Денев разбира от приятели, че тя е направила спонтанен аборт. “Това
фактически ни раздели – добавя с горчивина Мартин Денев. – Ние дори не си казахме
сбогом. Първо поиска детето, а след това се опита да го унищожи. Това не можех
да го преживея. Аз

не можех да си позволя да имам мое дете, което е с друг баща.”

 

Няколко години по-късно, през 1972 г. ясновидецът заминава за Швеция и въпреки
че не е политически обвързан, се налага да остане там, защото ако се върне в България,
вероятно е щял да бъде ликвидиран заради роднинските си връзки. Там Денев се жени
за шведка, от която има син и дъщеря. Споделя, че те знаят за голямата му изстрадана
любов с първата дама на българското кино.

Едва там, в скандинавската страна той се отдава на любимите си научни занимания,
като се концентрира върху стареенето и рака – коварната болест, от която умира
Невена Коканова.

“Мога да убия раковите клетки – категоричен е Мартин Денев. – Моите изследвания
са публикувани навсякъде. Името ми е включено в енциклопедията ,,Велики умове
на XXI век” на Американския биографичен институт.”

 

В нея учени от САЩ казват за него: “Мартин Иванов Денев, гражданин на България
и Швеция, е учен-енциклопедист с открития и изобретения с потенциално

историческо значение за човечеството…

Денев е роден в семейство на традиционни учители на 18 август 1938 г. в българския
курорт Велинград, който се намира в светите земи на траки и гърци в Родопите.
Изпитите, които д-р Денев е положил в университета, включват изпити по биология,
технология на машиностроенето, енергетика, технология на химичната индустрия,
технология на минната индустрия, висша математика, икономика, право. Също така
е преминал успешно през университетски курсове по физика и психология… Д-р Денев
е човек с много силен интелект, комбиниран с много силни чувства.”

 

Българинът патентова и

метод за спиране на стареенето на организма

и лечението на рак чрез замяна на старите биокатодни центрове с млади биокатодни
центрове. Той смята, че именно те са отговорни за разболяването на организма от
някои видове тумори.

Ясновидецът успява да се прибере в България едва през 1994-1995 г. Отива на откриването
на храма “Св. Петка” на Ванга в Рупите, с нея също били изключително близки. Дори
с църковен ритуал двамата били побратимени. (За техните отношения и за проблемите
на учения с комунистическия режим ще ви разкажем в следващ брой – бел. авт.).

“Ванга беше моя сестра, но тогава, на откриването на храма, видях Невена – спомня
си Денев. – Не си проговорихме, защото това, което изживях с детето ми, дълго
време не можех да преглътна. А след като се разделихме с Коканова и аз заминах
за Швеция, тя поддържаше непрестанна връзка с Ванга.”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората търсят с часове и не могат да намерят котката на снимката: Виждате ли я?
Next: Оказа се, че лещата е сред най-здравословните храни, познати на човечеството

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.