Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феновете ликуват: Биляна Гавазова се завръща на бял кон в телевизията
  • Новини

Феновете ликуват: Биляна Гавазова се завръща на бял кон в телевизията

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
gavasdasdlasgasg.png

Ето че най-голямата мечта на всички почитатели на журналистката Биляна Гавазова е на път да се сбъдне – любимката им вероятно отново ще изгрее на екран и ще ги радва с присъствието си.

След 9 месеца отсъствие от малкия екран Биляна Гавазова е готова с нов тв проект . Журналистката, която напусна сутрешния блок на Би Ти Ви през март и обяви, че къса с телевизионната си кариера, всъщност се е заела да снима нов формат.

 

Не изпускай тези оферти:

Самата тя сподели кадри от работния процес, от които се видя, че работи на терен заедно с професионален оператор. Тв водещата обаче все още пази новото си начинание в абсолютна тайна и не се знае с коя медия води преговори и до какъв етап са стигнали те. Според запознати най-вероятно Биляна ще се върне триумфално в родния ефир след Нова година, когато започва и пролетният телевизионен сезон, пише „Ретро“.

 

По всяка вероятност Гавазова не е подновила работните преговори с бившите си работодатели от Би Ти Ви, макар с голяма част от колектива и ръководството да останаха в топли отношения и все още да поддържат приятелска връзка. Твърде възможно е тя да се присламчи към конкурентната Нова телевизия, където досега не е работила, но неведнъж е получавала изкушаващи оферти да премине към техния отбор. Вероятно е Гавазова да се е насочила и към независим проект, който да реализира в интернет пространството, предвид световните тенденции.

За да бъде на по-високо професионално ниво, от няколко месеца насам тя следва второ висше образование, нищо, че е на 41-годишна възраст. Биляна се е записала да учи в Софтуерния университет в София, който е частно висше заведение за практическо обучение на програмисти и ИТ специалисти.

 

Специалността на Гавазова била свързана с компютърните и дигиталните технологии, а лекциите се състояли изцяло онлайн.

Покрай новите знания Гавазова е придобила и ново самочувствие и вече се представя не просто като журналист, а като експерт по комуникациите. В свободното си време тя давала консултации на различни бизнеси и фирми за медийните им стратегии, разбира се, срещу заплащане. Идеята заимствала от своята колежка Ани Цолова, която отдавна се насочи в този сектор, след като бе отстранена от Нова тв.

Continue Reading

Previous: Уволниха полицай, защото се криел в гардероба на заподозрян по време на щурм, вместо да го предаде
Next: Ще те гледам как си плащаш за мъките ни – моите и на децата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.