Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феновете на Денсинг старс бесни на продуцентите: Не ни се гледа вече
  • Новини

Феновете на Денсинг старс бесни на продуцентите: Не ни се гледа вече

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
dfbvfdgbdfbhgnhgnghn.png

Феновете на „Десинг старс“ побесняха след снощното оценяване на двойките от страна на зрителите.

Техният гняв е насочен към продуцентите, тъй като смятат, че нещата в танцувалното шоу по бТВ са нагласени и всичко е предрешено.

Почитателите на формата недоумяват например как е възможно Неделя Щонова и Атанас Месечков да спечелят зрителския вот и да са втори във финалната класация, а Натали и Димитър да класирани последни от зрителите и да заемат предпоследното място в крайното подреждане за вечерта.

Натали и партньора й останаха шести, само на 2 точки от последните Виктор и Михаела, които отпаднаха.

По всичко личи обаче, че другия вторник напрежението ще се покачи още повече, тъй като трябва да бъдат излъчени финалистите.

Това ще са четири от останалите шест двойки.

Предлагаме ви част от бруталните коментари на потребители на страницата на продукцията във Фейсбук:

Какъв е тоя животински всенароден ентусиазъм да се гласува за докторката? Изгонихте Виктор и Михаела за да оставите шоугърл Щонова. Е гледайте си я, мерси.

31 %., какъв огромен процент за докторката. Публиката, която и да я тя, ще ги добута до финала.

Тя ми идва в повече! Докторката! Не съм й фен!

Каква е тази всенародна любов към Щонова? Човек ще каже, че е някаква богиня, а тя дори не е по-добра от Натали, да не говорим пък за Дара! Явно пудела Месечков си е организирал агитките!

Леле, 31% процента за Неделя.

Как да повярвам, че е истина?

Да не ви бъгна системата?

Няма значение, то има ли нещо истинско в това предаване. Безинтересно е цялото това лансиране и бутане.

Ще гледам Хелс китчън, вие се оляхте вече.

Това е майтап. Няма вариант да докажете, че тези графики са реални. Всеки с лаптоп ги прави за 2 минути. Това е лъжа и измама.

Този вот срещу Натали подозирам е от злобни, завистливи жени. Натали ти си прекрасна.

Колко грозно и несправедливо. Не ми се гледа вече.

Не беше никак честно спрямо Натали и Димитър!

Натали не случайно беше разстроена и с право! Пак добре, че останаха в шоуто.

Аз не разбирам защо и това шоу трябва да се манипулира и мами. Всяка седмица имат най-много топли реакции в мрежите, а тук ги слагат на последно място! Жалки сте, продуценти! Изключихте Мила нечестно и нагласено, сега се опитвате да направите същото с Натали и Виктор!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям гаф на синоптиците с прогнозата за този ден обяви професор Рачев
Next: Голяма наша банка съобщи за сериозен проблем по време на празниците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.