Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Феноменални имитации в последния епизод на Капките
  • Новини

Феноменални имитации в последния епизод на Капките

Иван Димитров Пешев април 24, 2023
fefefefafasdasds.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

 

Страхотни имитации на участниците в последния епизод на „Като две капки вода“ по Nova. Вечерта беше посветена на българските дуети, която беше изпълнена с феноменални изпълнения и любими български звезди на сцената.

Победители безапелационно станаха Димо и Ралица, чието изпълнение беше последно за вечерта, но първо в класацията. Те бяха част от любима българска група “Фамилия Тоника“ и влязоха в образите на обичаните певци Драго и Ваня Костова.

Първа на сцената беше Яна Маринова, която беше придружена от българския дует Благовест и Светослав Аргирови. Тя влезе в кожата на обичаната от всички певица с издадени феноменалният брой от 27 албума – Росица Кирилова!

Дара Екимова имаше трудната задача да се превъплъти в мъж! И не в кой да е, а една от най-ярките звезди на българската поп музика – Георги Христов, а в дует с нея пя “жената на всички времена“ Петя Буюклиева!

Христо Гърбов се превърна в една от най-новите сензации на българската сцена, а именно ALMA! Заедно с него на сцената излезе самият Миро и заедно изпяха песента, превзела музикалните класации през изминалата 2022 година – “Повече“.

Тома излезе под прожекторите като Миро и то пред неговите очи! Към него се присъедини Анелия, която добре познава сцената на Капките, защото самата тя беше специалният десети участник в миналия сезон. Те изпяха нежната балада “Завинаги“, която Тома и Анелия ще изпълнят сега за вас!

Христо Петков сложи слънчевите очила на Стенли и запя заедно с Любо Киров! Песента “Където няма време“ е техен съвместен проект заедно с актьора Христо Мутафчиев и е вдъхновена от документален филм, посветен на тримата актьори.

Водачът във временното класране Владо Михайлов се превърна в Любо Киров, а до него беше певицата с чаровна усмивка и феноменален глас – Михаела Маринова! Те изпяха eднa oт нaй-ĸpacивитe любoвни пecни oт peпepтoapa нa Любo – „Moгa“ , включена и в дебютния албум на Михаела.

Победителката от предишното шоу – Кали влезе в образа на горещата поп-фолк дива Галена!

Тя донесе лятно настроение и разказа едни “Красиви лъжи“ в компанията на един от най-нашумелите български изпълнители – Криско!

“Всяка година по същото време“ Орлин Павлов партнира на Керана! Тя влезе в обувките на нежната певица с красив глас и запомняща се усмивка – Белослава.

Източник: plovdiv24

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България говори за тези момчета: Спряха по спешност на АМ Тракия, спасиха мъж с пристъп
Next: Журналист разкри големи съмнения за присъдата на Семерджиев и реалното наказание, което ще получи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.