Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фермер каза бруталната истина: В България мляко няма! Няма и да има скоро
  • Новини

Фермер каза бруталната истина: В България мляко няма! Няма и да има скоро

Иван Димитров Пешев април 25, 2024
sdfvdfsbdfgnhgnhgnhg.png

„В България животновъдството се унищожава, а млякото намалява. Българският фермер не може да задоволи собственото си село. Нямаме производство“, това заяви фермерът Петър Карадамянов от Долна махала, Пловдивско пред БНР.
„Има търсене. В България мляко няма. Проблемът е, че няма и да има скоро.

 

Животновъдството се унищожава и там някъде се губи нишката.

На наши колеги с кози им отказват млеката. Никой не иска да купува козе мляко в България – това е голям проблем.

Нямали пазар, няма какво да го правят – това са обясненията.

Козето мляко е световен хит. Козите сирена и кашкавали са много търсени„, разказа още Карадамянов.

По думите му „няколко фермички“ са се обединили, направили са инвестиции, искат да си концентрират количествата, но мандрите им отказват – „мандрите търсят те да командват и да създават условия“, защото „30 години така работят и ще продължават“.

„Трябва да се замислим какво става със свежото мляко, което се произвежда от фермерите“, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко, потвърди той.

За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал неколкократно, посочи данни Караколев и остро критикува липсата на контрол и политика за санкциониране на нелоялни търговски практики – например продажбата на нискокачествено сирене с палмова мазнина и сухо мляко, „имитиращ продукт, който хората си купуват вместо сирене“.

По думите му, в Гърция, Румъния и Франция подобни практики липсват, „защото там има държавници, които излизат и казват – това не е хубаво, не е полезно“.

„Процесът е обратим, стига да има политическа и държавническа воля. Ядем боклуци, а някой поощрява това“, изрази възмущението си Симеон Караколев и допълни:

„Всичко това е корпоративен интерес. Въпросът е къде е националният интерес.

Защо им е да купуват мляко от фермерите? Ей ги къде са камионите от Полша, от Унгария, от Украйна! Хората си правят бизнес„.

Караколев подчерта, че големи глоби и затваряне на предприятия могат да променят сегашното положение – „глобяват те 1000 лева и утре пак го правиш и регистрираш огромни печалби“.

„Трябва да се променят тези възпиращи, дисциплиниращи нормативни бази и това нещо няма да се случи. Тогава този нека си прави имитиращия продукт, ако ще и със 100% съдържание на вода, да си джурка тези имитиращи космически храни, със сухи млека, с палмови мазнини.

Въпросът е с големи букви да пише – това няма нищо общо със сиренето, нищо общо с кашкавала“, допълва той.

Според животновъда липсва и ограмотяваща кампания за потребителите от страна на здравни експерти, които да разясняват вредите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъката е голяма! Двойна трагедия в семейството на проф. Чирков
Next: Силви от Ергенът съди останалите ергенки, разкри коя е…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.