Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Финала на Мрежа от лъжи-Ето как ще завърши сагата
  • Новини

Финала на Мрежа от лъжи-Ето как ще завърши сагата

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
twqgawgasgsgs.png

Мрежа от лъжи (на турски: Sadakatsiz) e турски психологически трилър, излъчен премиерно през 2020 г. Той е адаптация на британския сериал „Доктор Фостър“.

Сюжет

Асия (Джансу Дере) остава сираче от малка, но амбицията и целеустремеността ѝ я превръщат в успешен и уважаван лекар.

Въпреки че наследява богатството на покойните си родители, тя никога не е имала семейство, което да нарече свое, и винаги се е справяла сама. Животът ѝ протича в пълна самота… до мига, в който не среща Волкан (Джанер Джиндорук). Двамата се влюбват от пръв поглед и бързо решават да се оженят.

 

Семейството на Волкан става семейство и на Асия, приятелите също. Влюбените изграждат щастлив брак и отглеждат сина си Али в спокойна и уютна обстановка, за каквото лекарката винаги е мечтала.

С течение на времето Асия получава световно признание за практиката си, а строителният бизнес на Волкан процъфтява. Всичко изглежда перфектно, докато един ден Асия не намира косъм от руса коса върху шала на Волкан.

 

Тя установява, че от две години мъжът ѝ има връзка с 20-годишната Дерин (Мелис Сезен), а още по-лошото е, че всички около нея са знаели за авантюрата, но не са ѝ казали.

За миг перфектният живот на Асия се превръща в истински кошмар.

 

Тя разбира още, че бизнесът на неверния ѝ съпруг е „погълнал“ състоянието й и е затънала в дългове. Волкан, от своя страна, е раздвоен – обича и съпругата, и любовницата си, и няма намерение да се откаже и от двете. Асия осъзнава, че е живяла в мрежа от лъжи, но отказва да бъде жертва и решава да отмъсти на неверния си съпруг.

 

Вендетата обаче далеч няма да бъде поднесена по тривиален начин и обещава да изненада зрителите още в първите минути на пилотния епизод, когато Асия открито ще заяви на Волкан, че знае всичко, при това в присъствието на Дерин и родителите ѝ.

Вижте как ще приключи популярната турска поредица „Мрежа от лъжи“, която сега тече по bTV Lady.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отива си едно време, което нашите деца няма да помнят, а техните дори да споменават
Next: България е време да научи истината за човека с пържолите за 500 лева, обяви шеф Манчев

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.