Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Финала на Мрежа от лъжи-Ето как ще завърши сагата
  • Новини

Финала на Мрежа от лъжи-Ето как ще завърши сагата

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
twqgawgasgsgs.png

Мрежа от лъжи (на турски: Sadakatsiz) e турски психологически трилър, излъчен премиерно през 2020 г. Той е адаптация на британския сериал „Доктор Фостър“.

Сюжет

Асия (Джансу Дере) остава сираче от малка, но амбицията и целеустремеността ѝ я превръщат в успешен и уважаван лекар.

Въпреки че наследява богатството на покойните си родители, тя никога не е имала семейство, което да нарече свое, и винаги се е справяла сама. Животът ѝ протича в пълна самота… до мига, в който не среща Волкан (Джанер Джиндорук). Двамата се влюбват от пръв поглед и бързо решават да се оженят.

 

Семейството на Волкан става семейство и на Асия, приятелите също. Влюбените изграждат щастлив брак и отглеждат сина си Али в спокойна и уютна обстановка, за каквото лекарката винаги е мечтала.

С течение на времето Асия получава световно признание за практиката си, а строителният бизнес на Волкан процъфтява. Всичко изглежда перфектно, докато един ден Асия не намира косъм от руса коса върху шала на Волкан.

 

Тя установява, че от две години мъжът ѝ има връзка с 20-годишната Дерин (Мелис Сезен), а още по-лошото е, че всички около нея са знаели за авантюрата, но не са ѝ казали.

За миг перфектният живот на Асия се превръща в истински кошмар.

 

Тя разбира още, че бизнесът на неверния ѝ съпруг е „погълнал“ състоянието й и е затънала в дългове. Волкан, от своя страна, е раздвоен – обича и съпругата, и любовницата си, и няма намерение да се откаже и от двете. Асия осъзнава, че е живяла в мрежа от лъжи, но отказва да бъде жертва и решава да отмъсти на неверния си съпруг.

 

Вендетата обаче далеч няма да бъде поднесена по тривиален начин и обещава да изненада зрителите още в първите минути на пилотния епизод, когато Асия открито ще заяви на Волкан, че знае всичко, при това в присъствието на Дерин и родителите ѝ.

Вижте как ще приключи популярната турска поредица „Мрежа от лъжи“, която сега тече по bTV Lady.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отива си едно време, което нашите деца няма да помнят, а техните дори да споменават
Next: България е време да научи истината за човека с пържолите за 500 лева, обяви шеф Манчев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.