Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Финансист: Не дръжте вече парите си в банка! Има вече по-разумно решение
  • Новини

Финансист: Не дръжте вече парите си в банка! Има вече по-разумно решение

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
kvdskvjdfbjfgnbgfkbnf.png

Не дръжте вече парите си в банка! Вече има по-разумно решение. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус“ за радио “Фокус“, финансовият експерт Антон Панайотов, основател и изпълнителен директор на Аларик Секюритис.
Сега всеки един човек спокойно може да отиде, има достатъчно места, където може да направи едно много смислено решение.

Да сложи парите си в държавен дълг, вместо да ги държи в банката. Умната банка отива и купува същите тези държавни цени книжа и ги дава на правителството на Германия, Франция, Италия, Испания, България и т.н. Това е част от едно здравословно, хигиенично мислене за парите си. Правилното нещо е да работят за нас, малко трябва да се постараем, за да ги направим да работят за нас, поясни той.
Бизнесът страда и той ще продължи да страда.

Българската икономика е изключително свързана с европейската и основно с Германската. Когато Германия страда, тя е в много тежка рецесия, неизбежно българските компании не могат да работят. Първото нещо, което показва тази статистика е рецесия в бизнеса, което е лош индикатор за това, което ще се случи. Увеличаването на кредитите в семействата, то е логично, парите не стигат, инфлацията удря в храните. В сектор, който в България е не много ефективен, картели има в някои сектори. Но по-скоро е, че има висока цена на основната потребителска кошница. Бумът в кредитирането е огромен не защото някой много иска да вземе кредит, а защото няма друг избор. Това е което показва статистиката на БНБ. Тя не е красива и падането се усеща като летене за известно време, ние сме точно в тази фаза, каза Антон Панайотов.
Добре е да забравим последните 10 години, всичко, което е било хуху-хаха, пътувания, харчлъци и т.н.

И да приложим една малко по-отговорна фискална и финансова политика към собствените си пари. Защото вдигането и потребяването на тези кредити е една изключително опасна спирала. Тъй като тези кредити трябва да се връщат. Един от големите проблеми в по-бедни държави като нашата е, че няма достатъчно сланина. Няма резерви нито по фирмите, нито по джобовете на хората. И когато нямаш резерви, много бързо може да дойде лошата изненада. Трябва да има едно по-отговорно отношение не само за разходите ни, но и за парите ни, които трябва да работят и за нас“, заключи експертът.

Ние сме държава със застаряващо население, с отрицателен прираст и в същото време се увеличават кредитите, увеличава се размерът им. Някои от нещата не са съвсем както трябва.

“Инфлацията съществува. Всяка година тя е там и се трупа. Това не означава, че е най-доброто решение закупуване на недвижим имот, защото всичко зависи от това кога купуваш този имот, кога взимаш този кредит. Дали го взимаш , когато е станал краха и цените са добри, тогава е добро решение. Дали го взимаш, когато лихвите са нулеви, това също е добро решение. Всеки иска заем на нулеви лихви или на ниски. Но когато става една ситуация, когато хем цената е висока, хем парите струват повече, това вече променя уравнението“, каза Антон Панайотов.

Той сподели че рекордният ръст на жилищните кредити не е добър знак.

Тъй като статистиката, показва че цените на недвижимите имоти не са се променяли 10 години. В последните две години цените се качиха и наваксаха тази разлика. “Недвижимите имоти на този етап са много скъпи. Съотносимо с приходите в страната, съотносимо с броя хора в страната. Когато влезе еврото, това ще промени капиталовата структура в страната. Това означава, че банките няма да имат тази свобода да дават толкова ниски лихвени кредити. А повечето кредити не са с фиксирна доходност, те не са фиксиран лихвен купон. Когато започнат да се увеличават тези лихви по ипотеките може да има такъв проблем, че хем да не ти стигат парите , хем да няма много под наем, хем дълго време да седиш на актив, защото никой не обича да продава на загуба“, обясни експертът.
Нарастването с 20,5% на ипотечните кредити означава две неща за икономиката ни.

Първо, когато купуваш имот, неизбежно той трябва да бъде построен. Това вкарва пари в инфлацията. От друга страна означава, че няма достатъчно алтернативи, поне хората не са видели достатъчно алтернативи. Той даде пример със САЩ, където 2-3 банки гръмнали по една елементарна причина. Те са давали 0 на хората, в същия момент Федералният резерв е давал 5% доходност. Хората за един ден извадили пари от банките и си купили държавни облигации. А банките загубили огромно количество средства. Това променя капиталовата адекватност и съответно банките не са реагирали навреме. “Тоест, хората когато вземат легитимни, умни, смислени решения, последствия има за двете страни, за едните позитивно, за другите не толкова позитивно“, подчерта Антон Панайотов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Д-р Велчев разкри какво слагат в каймата, която купуваме: Направо не е за вярване
Next: Всеки трябва да прочете тези редове за поща в abv.bg, иначе може да пострада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.