Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хекимян побесня! Каза цялата истина за мястото си в екипа на Терзиев
  • Новини

Хекимян побесня! Каза цялата истина за мястото си в екипа на Терзиев

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2023
tgdfsugdfjgfdkgkfdgfd.png

Ние постове от вас не искаме, ние разговори с вас не искаме. Аз нито разговори с Васил Терзиев съм водил за постове, нито искам пост в неговия екип. Това заяви на пресконференция в централата на ГЕРБ общинският съветник Антон Хекимян.

„Свидетели сме на поредното политическо лицемерие. Между първи и втори тур тези хора говореха, че Путин идва и е на прага на София. Днес виждаме, че тръгват да молят Ваня Григорова за нейната подкрепа.

Къде е кметът в този момент? Той трябва да даде отговор. Упълномощил ли е Бонев да търси подкрепа от БСП и от „Възраждане“, съгласен ли е той с декларацията на Бонев, че в лицето на БСП вижда партньор? Основният въпрос е къде в тези преговори е Васил Терзиев.

Ако е упълномощил Бонев да търси подкрепата на БСП, това означава, че „крайният комунист“, както я наричаха, Григорова ще е глас, който ще търсят и на който ще разчитат. Това означава, че партиите, с които плашеха софиянци, вече са приемливи партньори.

Те не са последователни в политиките си“, отсече Хекимян.

„От вчера се разиграва фарс, в който сме участници. Вчера с предварително известен край се проведе гласуване, в рамките на което колегите от ПП-ДБ и Спаси София не намериха подкрепа. Вчера имаха 23 гласа, получиха толкова и при тайното гласуване.

Това, което ме изненадва, е развитието от днес. Изявленията на колегата Бонев и започналите разговори между коалицията, „Възраждане“ и БСП. Защо се водят ден след избора – очевидно, защото изборът вчера беше фарс и евтин театър, който послужи за оправдание да се търси подкрепа от партиите, които, включително и с решение на „Да, България“ се отрече официално.

Моля за отговор от Христо Иванов, от Атанас Атанасов, от Кирил Петков и Асен Василев: Кажете си, оторизиран ли е, упълномощен ли е Борис Бонев да води разговори с възраждане за подкрепа в СОС, упълномощен ли е да води неформални разговори с БСП? Знаят ли лидерите на тези групи или не знаят?“, заяви общинският съветник и бивш председател на СОС Георги Георгиев.

„Нещата, които изговарят политиците, имат огромно значение. Ние не можем да разберем хората, които са първа политическа сила в общинския съвет, накъде се опитват да водят не само общинския съвет, а и града.

Това поведение е неприемливо, несериозно, издава тотална липса на подготовка. Може би предварително подготвена сглобка – каквато вече беше направена във Варна. При избран кандидат на ПП председателят на общинския съвет е на „Възраждане“. Такова нещо ще бъде ли допуснато в дясна София?“, попита той и отново призова Петков, Христов и Атанасов да „си кажат“, защото този цирк не може да продължава по такъв начин“.

„Мога да разбера да политически брак насила. Но да влезем в политически брак насила, а другия да кръшка, това не мога. Не мога да проумея как след изборите БСП стана приемлив партньор. Важно е да имаш гъвкаво тяло, но не е хубаво да имаш гъвкав морал“, каза Томислав Дончев. Той уточни, че утре няма да подкрепя вота на недоверие към кабинета. „Колкото и да е гнусно, всички опции са по-лоши от тази“, уточни той.

БЛИЦ припомня, че преди минути БСП взе решение групата на социалистите в СОС да не подкрепя кандидатурата на Борис Бонев за председател на Столичния общински съвет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уволниха важен човек в ГЕРБ, замесиха и Бойко Борисов
Next: Дядo тaкa прaвeшe: Пo 1 лъжицa cутрин нa глaднo. Дoживя дo 90 и нe бeшe cтъпвaл в бoлницa

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.