Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хора от много държави пристигат при това мистериозно езеро край село Бели вир
  • Новини

Хора от много държави пристигат при това мистериозно езеро край село Бели вир

Иван Димитров Пешев юни 23, 2023
zzqqrtsdtststsst.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българи и чужденци търсят изцерение в заблатено езеро край чернооченското село Бели вир. Солюк гьол (в превод Гьола на охлювите – б.р.) е и едно от най-големите находища на целебните водни твари в България.

Силата на гьола е в невероятните му обитатели – лечебните пиявици, които сами намират “пациентите” си и без потребителска такса, на доброволни начала, започват природната си терапия. Безболезнено, нетравмиращо и безплатно.

При солидно увеличение т. нар. Hirudo Medicinalis (медицинската пиявица) изглежда фантастично – досущ като чудовище от филм на ужасите! Тя има трипластова уста с 270 зъба и 10 очи. Тварите нямат мозък, но затова природата ги е надарила с потресаващ усет. По някакъв необясним начин те надушват болното място на пациента, впиват се в него и започват да смучат кръв.

Жителите на Бели вир твърдят, че кръвосмучещите от този вид се срещат само тук и помагат на хора със сърдечна недостатъчност, високо кръвно, хронично главоболие, ревматизъм, екземи, анемия и др.
Бизнесът с пиявици стана мания в Източните Родопи. У нас кръвосмучещата твар струва 5 лв. парчето, докато в Англия се търгува за 5 паунда, а в САЩ – за 8 долара.

Клиенти винаги се намират – това са по-интелигентни хора, които се ровят в интернет и са наясно с “материала”. Много англичани и германци вече живеят тъдява, накупиха си къщи, облагородиха района. Нашите илачи не им харесват, защото повечето от тях са ментета, а пък техните лекарства са много скъпи. Наясно са, че една пиявица цери десетки болежки – високо кръвно, тромбофлебити, кожни екземи и обриви, дерматити, трудно зарастващи рани с опасност от инфекции, повдигат тонуса на целия организъм, а последните изследвания доказват, че премахва и целулита.

А най-важното – изчиства “мръсната” кръв от тялото, премахва токсините. „Подобна процедура в специализиран медицински кабинет струва към 25-30 лв., а една моя пиявичка в бурканче я продавам

само за 5 лв. И не на последно място – превръща стареца в младенец“,

компетентно обяснява Хашим Хасан от джебелското село Полянец, който от две петилетки се препитава единствено от този странен занаят. От ранна пролет до късна есен той събира богата “реколта” от река Джебелска, знае как да я съхрани, така че да остане жива, слагайки й малко водорасло за храна. И макар “стоката” му да има нелицеприятен вид в стъклото, клиенти (пациенти) винаги се намират. И допълва, че една пиявица може да изсмуче повече кръв, отколкото самата тя тежи – от 1 до 6 грама.
Специалистите твърдят, че впивайки се в кожата, пиявицата инжектира

над 50 биологично активни вещества, полезни за организма

Сред тях е хирудинът, който причинява по-бавното съсирване на кръвта. Ето защо след отстраняването на впилата се в кожата пиявица до 24 часа след това от раничката тече минимално количество кръв, което не трябва да плаши.
“Пиявиците обикновено се поставят до болното място, но не и директно върху него. Не трябва да бъде в близост до артерия или вена, макар че е почти невъзможно да засегнат голям кръвоносен съд. Пиявицата се забива до 3 мм в кожата, а по-големите кръвоносни съдове се намират доста по-надълбоко. Малките “кръвопийци” не трябва да се поставят и в близост до някое естествено отверстие – уши, нос, анус, женски полови органи и пр.

“Пиявецоловецът” от Джебелско, като капацитет първа класа в занаята, е още по-лаконичен:
След като се “нахрани” за няколко секунди,

пиявицата сама си пада. Ако не се отдели сама, в никакъв случай не се дърпа.

Ако я посипете с малко сол или я докоснете с пръст, потопен предварително в оцет, тя сама ще падне. След това се убива, тъй като една пиявица не може да се използва повече от веднъж, за да не пренася зарази, както е при спринцовките. Лечението с тях може да е ефикасно повече от всички медикаменти, но и тук има рискове – в България например са често срещани само конските или черните пиявици, ала тяхната употреба за медицински цели е строго забранена.

Дядо Шефкет Ариф споделя: “Още от дете помня, че гьолът е почитан като свещено място”. Вместо да търси услугите на хекимина, още дядото на Шефкет отскачал често до езерцето. Там си хващал пиявици и ги “налагал” на болното място. “Като се насмучат с кръв, стават около 15-20 сантиметра дълги и заприличват на по-дебел червей. Надебеляват се като мехчета, затова им викаме голи охлюви.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това събитие е най-голямата мистерия в съвременната ни история
Next: Чужденци пенсионери масово се местят у нас, за да оцелеят с доходите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Станка Златева: Брутално убийство!
  • Стефан Миланов е обвинен в умишленото убийство на 21-годишния Иван Митков от Харманли
  • Мегаскандал в борбата ! Свалиха Станка Златева с притча, ето кой заема мястото й:
  • Грък е заподозрян за зверския побой, след който издъхна 83-годишния доц. Андрей Атанасов на спирка на метрото в София
  • Днес на 62-годишна възраст си отиде от този свят Юрий Васев, който бе официално старши треньор на ЦСКА 1948. Тъжната вест съобщи официалната страница на „червените“ във „Фейсбук“.
  • Николай Попов: Има ли по-голям ужас от това? Майка написа собственото си име на гроба на сина си
  • Проф. Мариела Генева едва свързвала двата края със заплата от 20 бона
  • Адвокат Тодор Кръстев: Освободете проф. Генева от ареста!
  • Ето го наследникът на Слави Трифонов – грижи се за него като за собствен син
  • Ники Кънчев се ядоса на участничка в “Стани богат”: Трябва да се върнете в училище!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.