Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората в Родопите онемяха от тази гледка. Тълпи от китайци неспирно прииждат в чудно планинско селце
  • Новини

Хората в Родопите онемяха от тази гледка. Тълпи от китайци неспирно прииждат в чудно планинско селце

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
tulpiikitaiselo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Близко до границата ни с Гърция, сгушено в склоновете на красивата Родопа планина, се намира селцето Момчиловци. Едва ли го знаят много хора от България, да не говорим за Европа.
Но Момчиловци е изключително популярно място не къде да е, а в най-многолюдната държава в света – Китай.
В Небесната империя родопското селце има едва ли не мистериозна и чудотворна репутация.
А причината е следната – китайците вярват, че киселото мляко от Момчиловци носи дълголетие.

Дотук добре – но хората от околните села направо се хванали за главата. В Момчиловци не спирали да пристигат групи от китайски посетители. В самото село домакин обаче били добре подготвени. Навсякъде имало табелки на китайски, които упътвали гостите към кметството.
ВСЪЩНОСТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ КИТАЙЦИ ПРИСТИГАТ В МОМЧИЛОВЦИ ПРЕЗ 2009 ГОДИНА, НО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПРЕЗ ТОВА ЛЯТО НАПЛИВЪТ Е БИЛ ТОЛКОВА ГОЛЯМ
„В селото живеят 1200 души. Годишният туристически поток е от 5-6 хиляди човека за цялата година. Само през тази обаче дойдоха над 1000 китайци“, обяснява кметът на Момчиловци Сийка Суркова.

Без съмнения ползите за селото от този туристически поток са големи. Но лъвският пай от печалбата си остава за Китай. През 2009 година китайската фирма Bright Diary започна да използва бактерията, открита в местното кисело мляко. Решаващото е, че щамът позволи на компанията да създаде за китайските потребители кисело мляко за пиене, напитка подобна на айран. То се пие със сламка и е по-лесно за консумация в сравнение с гъстото кисело мляко, защото не се нуждае от охлаждане.

Фирмата използва също така наименованието „Момчиловци“ за продукта си, чийто етикет включва българска девойка в национална носия. С мотото си „Чудотворната тайна на село Момчиловци, където хората имат дълъг живот“ продажбите достигнаха миналата година 6,0 милиарда юана (765 милиона евро), разкри Пан Цзянцзюн, говорител на Bright Diary.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Акушерка не можа да скрие сълзите си: плаках с глас, когато бездетно семейство осинови близначета
Next: Хората са оставени да умират, защото здравето е търговия

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.