Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората са различни, ето защо техните предпочитания в любовен план
  • Новини

Хората са различни, ето защо техните предпочитания в любовен план

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Хората са различни, ето защо техните предпочитания в любовен план

Защо трябва да се срещате с някой, който не е „ваш тип“?

Хората са разнообразни, ето за какво техните желания в любовен проект също са разнообразни. Един от най-странните, само че и в същото време ефикасни препоръки във връзка с срещите, може да се окаже пренебрегването на концепцията „ моя вид “.

Когато приказваме за обич, нормално всеки човек се притегля от избран „ вид “ хора. И до момента в който физическите характерности са единствено една част от пъзела, личностните качества също могат да бъдат ясно дефинирани. Днес „ избирането “ на сътрудник е улеснено, тъй като много приложения и уеб сайтове имат опцията за пречистване на евентуални любовни съвпадения точно по физически признаци или метод на живот.
Защо обаче е потребно да се срещате с някой, който не попада в графата „ моя вид “? Какви са преимуществата на този на пръв взор ексцентричен любовен метод?
Имате повече благоприятни условия
Ако желаете да се срещате единствено с един избран вид хора, това е мощно ограничаващо. Всъщност отвън „ вашия вид “ може да има човек, който е много по-подходящ за връзка с вас. Разбира се, това не значи да понижавате стандартите си или да вършиме нещо, което въобще не желаете. Всъщност би трябвало да отворите мозъка си и да дадете късмет и на други хора.
Преценявате по-добре
Ако излизате единствено с хора, които съгласно вас са „ идеалния вид, вие ги оценявате нереалистично. Това е по този способ, тъй като давате оценка на база своите желания, а не на личността, която се открива пред вас. Това, което към този момент ви е познато, не всеки път е най-хубавото за вас. Колко по-хубаво би било да дадете късмет на едни взаимоотношения да се развият постепенно и естествено и да може да прецените индивида насреща подобен, какъвто е в действителност.
Може да прекъснете вреден модел
Това не важи във всички случаи, само че много хора се управляват неумишлено от собствен вреден любовен модел. Срещата с някой, който е отвън нормалния вид, може да помогне да спиране на този вреден модел. Примерите за нездравословни модели са разнородни – постоянно попадате на хора, които не са подготвени да се привързан съществено, прочувствено недостъпни са, имат проблеми (които вие желаете да „ поправите “). Ако забелязвате сходства във взаимоотношенията си, работата с подобаващ терапевт може да бъде потребна.
Излизате отвън зоната си на комфорт
Ако видът е концентриран основно върху физическите характерности, на назад във времето отиват други много значими неща за индивида. Кой е той – какви са мощните и слабите му страни? Ще се отнася ли с вас вярно? Склонен ли е на взаимни отстъпки? Страхува ли се да обича?

Continue Reading

Previous: Бушон от Пещера изпра фирмата на бивш зам.-министър – КРИМИНАЛНО
Next: Трета загуба за Хебър във волейболната Шампионска лига! Тимът на

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.