Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хукват след нея, скачат в морето, изваждат я полужива… разказва доктор Величкова
  • Новини

Хукват след нея, скачат в морето, изваждат я полужива… разказва доктор Величкова

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
hukvakskasta.jpg

Две момчета на 19-години спасиха тази нощ във Варна жена, която е опитала да се самоубие. За самоотвержената постъпка на Димитър Кандилов и Станислав Иванов разказва д-р Искра Величкова от Спешния център в морската столица, пише gramofona.com.

От разказа ѝ става ясно, че младежите са били на крайбрежната алея във Варна, когато видели как възрастна жена върви към втора буна и се хвърля в морето.

„Хукват след нея, скачат в морето, (СКАЧАТ В МОРЕТО !!!!!), изваждат я полужива….Не знам дали си представяте колко студено, бурно и страшно е морето в полунощ през октомври…

Другото е ясно: 112 – Спешна помощ- Полиция- Кардио-пулмонална ресусцитация в пълен обем… закарахме я жива в болницата.

Не изпускай тези оферти:

Знам имената на двама от тях- Димитър Кандилов и Станислав Иванов и ще направя всичко възможно колкото може повече хора да разберат, че те са герои!! Щом имаме още такива синове значи има надежда!!“, пише д-р Величкова.

Още добри новини:

Невероятен рекорд беше отбелязан на 39-ото издание на Обиколката на Витоша, по-известно като „Витоша 100“.

Над 2500 участници взеха участие във „Витоша 100“, като приблизително 1700 от тях вчера изминаха разстоянието с велосипедите си, а през нощта между 17 и 18 юни, стартираха и бегачите.

Първенецът Христо Цветков пробяга разстоянието от 98 километра за забелижитените 7:45:34 часа. Миналогодишният шампион e подобрил собствения си рекорд с 22 минути.

Втори финишира Памен Пенов, който остана на 52:53 минути след първенеца. При мъжете на трето място се нареди Даниел Кубашлиев.

Обиколката на Витоша е още по-предизвикателна за участниците, защото над 5 часа бягането се е осъщестявало по неравен и тъмен терен. След невероятната си победа Христо Цветков сподели:

„Щастлив съм, че постигнах поредна цел. За нея тренирах всеки ден по 3 часа в последните три месеца. Без подготовка подобни неща са невъзможни, нама как да успееш в това тежко изпитание. Радостен съм, че подобрих рекорда си и станах първият, обиколил Витоша за под 8 часа“.

На първо място при жените се класира Надежда Ангелова, която пробяга разстоянието за 9:19:35 часа. Две минути не и стигнаха, за да отбележи рекорд.

Зад победителката остана Моника Филипова само на 4:47 минути. Стефана Василева финишира на трето място с време от 10.49:47 ч.

Най-бързият при велосипедите беше Емил Стойнев с 4:03:22 часа, а десет минути след него финишираха Владислав Гюров и Цветан Иванов.

Най-бързата колоездачка беше Христина Козарева, която измина разстоянието за 5:26:50 часа. Зад нея финишираха Виктория Данова и Ася Борисова.

През последните години по традиция се проведе и дисциплината дуатлон. В съботният ден участниците преминаха първо трасето с велосипедите и няколко часа по-късно отново го прекосиха, но бягайки.

В дуатлона победител беше Самуил Вълчев, като общото му време е 14:46:27 часа, а след него финишираха Калоян Чанев и Станимир Статев.

Най-бързата при жените в тази дисциплина беше Деница Зайкова с общо време от 18:36:39 часа, а зад нея се наредиха Боряна Николчева и Екатерина Можейко.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чиста гавра: Хиляди пенсионери с повишение под 1 лев след преизчислението
Next: При болки в кръста, гърба и ставите: Струва от 0,30 ст. до 2 лв. и лекува от раз – без хапчета, без мазила

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.