Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветана Манева и Лили Иванова прибраха по 5 бона от община Варна
  • Новини

Цветана Манева и Лили Иванова прибраха по 5 бона от община Варна

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
gfnjhjthrthtr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

По 5 хиляди лева в джоба са прибрали Цветана Манева и Лили Иванова заедно със званието „Почетен гражданин на град Варна“, с което бяха удостоени преди дни. Паричната награда е част от екстрите, с които носителите на отличието се ползват според правилника на общината.

Решението двете дами да бъдат титулувани за почетни гражданки на морската столица е било взето от Постоянната комисия „Култура и духовно развитие“ към Варненския общински съвет. Примата на българската попмузика бе отличена със званието заради дългогодишния ѝ принос към българската музика.

А актрисата Цветана Манева заради приноса ѝ към театралния живот във Варна като артистичен директор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.

Предложението за отличието на Лили дошло от фен клуба ѝ в морската столица. Малко известно е, че Вечната Амбър е живяла във Варна няколко години, докато е учила за медицинска сестра. Тогава младото и бедно момиче от Кубрат обитавало скромна квартира срещу някогашното легендарно кино „Република“ в крайморския град.

По-късно, станала вече звезда, Лили Иванова записва песента „Морското момиче Варна“ на Димитър Вълчев в чест на любимия си град, която става емблематична за нейния репертоар през 80-те години. Повече от десетилетие тя е и собственик на луксозен апартамент в морската столица. Пред познати Лили обявила, че ще дари наградата от 5 хиляди лева за благотворителна кауза, като не е уточнила каква ще бъде тя.

Цветана Манева не е коментирала как ще оползотвори сумата. И двете дами, които са и близки приятелки в живота, макар в последно време да не са се появявали никъде заедно и да има съмнения, че дружбата им се е разсъхнала, са сред ВИП пенсионерите у нас.

И Лили, и Цветана са удостоени с пожизнена пенсия в размер на 700 лева. Финансовото благосъстояние на певицата е завидно и тя отдавна е попаднала в списъка на родните милионери.

Манева също не може да се оплаче от липса на средства, тъй като преподава актьорско майсторство в НБУ, където се води почетен професор. Като такъв тя получавала от частния ВУЗ заплата в размер на 3 хиляди лева, коментират запознати.

Освен премиите по 5 бона почетните граждани на Варна се вписват и в Почетната книга на общината. Те се награждават с удостоверение за присъденото звание, подписано от председателя на Общинския съвет и от кмета на общината, символичния ключ на града и специален нагръден знак с лента.

Сред титулуваните със званието през годините са руските космонавти Юрий Гагарин и Валентина Терешкова, гимнастикът Йордан Йовчев, първата ни ракета Григор Димитров, актьорът Мариус Куркински и други.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България и Турция ахнаха: Шевал Сам от Опасно изкушение махна грима и показа истинското си лице
Next: Държавна фирма обяви 2300 лева заплата, търси много хора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.