Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цвете от Божи гроб прави чудеса в българско село: Едно от трите населени места в целия свят
  • Новини

Цвете от Божи гроб прави чудеса в българско село: Едно от трите населени места в целия свят

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
cbojiijdjasdjasrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Босилек от Божи гроб – чуден дар, който расте в село Йерусалимово и лекува местните
То е едно от трите населени места в целия свят, съименници на светия град Йерусалим. Освен в България, другите два града са Нов Йерусалим в САЩ и Русия.

Скрито е в прегръдката на Сакар планина, но със сигурност никой не би го подминал по пътя, защото още отдалече огромен 6-метров метален кръст посочва входа към село Йерусалимово.

Кръстът е издигнат през 2000 година в чест на кръглата годишнина от рождението на Исус Христос – по идея на тогавашния кметския наместник Димо Желязков.

Майстор по изработването на кръста е Кьнчо Желязков – правнук на хаджи Митьо – един от някогашните първенци на селото, посетил Божи гроб.

Какво символизира?

Кръстът символизира духовната връзка на с. Йерусалимово със светия град Йерусалим и изразява стремежа на нашенци за духовно издигане. Символ на любовта и обичта между хората и нациите. Този кръст е осветен от Старозагорския митрополит Галактион.

Вярата в босилека

Вярата тук е най-святото нещо. „Тук е райска земя”, казват местните. Иерусалимци още пазят като свещена реликва цветето, което хаджи Митьо донесъл преди век от Божи гроб. Сега то се пази в дома на прапраправнука му. Местните наричат цветето божигробски босилек и вярват в целебните му сили. Вярата им е толкова силна, че вадят растението и го слагат до главата на човек, който гасне, за да му даде сили.

На тавана на местната църква пък има икона, дарена от палестинското посолство. Разпятие с вградени в него миро, тамян, светена вода и пръст от Божи гроб. На всеки празник местните хора отварят и червено кадифено ковчеже, за да извадят оттам пак подарените им от името на палестинския народ кръст, Тайната вечеря и Витлеемската звезда, изработени от седеф.

Дарът е донесен заради установените трайни връзки и приятелство с местните жители в знак на признателност, че са приели името на свещения град. Заради тази дружба единствената асфалтирана улица в селото се казва „Палестина”, а на нея има чешма, изградена с палестински дарения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български археолог обяви сензационна находка в прочуто наше село
Next: Тази невероятна находка изникна на най-късата улица в София

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.