Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цветя за починалите: 7 растения, които се садят на гробище. Ето кои са символите на животът на душата след смъртта
  • Новини

Цветя за починалите: 7 растения, които се садят на гробище. Ето кои са символите на животът на душата след смъртта

Иван Димитров Пешев април 4, 2024
vsdfvsdlbfdkngkhn.png

Обичайно е според някои религии да се облагородяват гробните места на близки, да засаждат в близост до тях различни цветя, храсти и дървета. Трябва да се помни, че гробището е място на скръб и тъга, следователно, изборът на растения за засаждане тук трябва да се третира с дължима отговорност.
Кипарис

Кипарисът се счита за символ на смъртта и погребението, животът на душата след смъртта сред много народи. Ето защо това дърво често се засажда на гробища.

В допълнение, корените на кипариса растат надолу и практически не се разширяват в страни. Следователно те не увреждат гроба.

Кипарисът при температури под -12 ° C умира. Следователно, с настъпването на късна есен, той трябва да бъде покрит.
Турти/Невен

Невенчетата са красиви цветя, непретенциозни и не изискват специални грижи. Те растат добре дори на сянка, но се развиват най-добре на ярко слънце. Те не се нуждаят от редовно поливане, тъй като са устойчиви на суша.

Невенът цъфти обилно от пролетта до късната есен.
Ирис

В християнството ирисите олицетворяват тъгата, стиснала сърцето и душата на Божията майка, която вижда страданието на сина си – Исус Христос. Затова се смята, че тези цветя символизират болка, смърт, скръб и те често се засаждат близо до надгробни паметници.

Ирисите са непретенциозни към почвата и могат да растат без пресаждане до 7-8 години. Устойчив на зимен студ. Цъфти от май до юли.
Теменуги

Прекрасни, очарователно красиви и в същото време строги цветя, които от древни времена се смятаха за символ на Света Троица.

Те растат най-добре в слънчева зона, но се развиват добре в частична сянка. Узрелите семена падат на земята и от следващата година от тях растат нови растения (самосеещи).

Цветето не се нуждае от често поливане, тъй като прекомерната влага има пагубно влияние върху кореновата му система.
Ягода

Ягодовите храсти отдавна се засаждат на гробища. Има поверие, че птиците не само кълват сочни узрели плодове, но и ги отвеждат към душите на мъртвите.

Ягодата е многогодишно растение, което се размножава бързо с помощта на „мустаци“, разпространяващи се по земята. Тя бързо покрива гроба с жив зелен килим.
Нарциси

Нарцисът се счита за цветето на смъртта, съня и прераждането. Цъфти само за няколко дни, което символизира преходността на човешкия живот. Но догодина, в началото на пролетта, зелените листа и пъпки отново се появяват от земята. И това се смята за олицетворение на възкресението на душите.

За засаждане на нарциси са подходящи и полусенчести зони. Тъй като яркото слънце изгаря деликатните им листа, а високата влажност допринася за гниенето на луковиците.
Незабравки

За почти всички народи по света незабравимите се смятат за символ на вярност и памет. Ето защо не е изненадващо, че тези скромни цветя в очарованието си често могат да се видят в близост до гробни места.

Незабравките са непретенциозни растения, които не изискват специални грижи. Предпочитайте засенчени влажни зони. Цъфти от късна пролет до ранна есен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важна промяна със стикера за Гражданската, всички шофьори трябва да я знаят
Next: Шофьорите измислиха как да надхитрят катаджиите и камерите, но вече не с примигване на фаровете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.