Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Циклонът Ерик ни връхлита: Проф Рачев съобщи за много сняг и дъжд в тези градове
  • Новини

Циклонът Ерик ни връхлита: Проф Рачев съобщи за много сняг и дъжд в тези градове

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2022
errrikkksnqgggg.jpg

От циклона Ерик ще зависи колко студен въздух ще се спусне към Балканския полуостров и дали в понеделник ще има малко мокър сняг

Напълно възможно е скоро да има сняг. Сняг валя и през октомври, но на високото. И в неделя валя сняг пак по високото. Това каза пред bTV климатологът проф. Георги Рачев.

„Навлизаме в един нов революционен етап“, заяви той.

„Днес мъглите ще се разсеят. В планините ще бъде убийствено слънце“, каза той.

Не изпускай тези оферти:

По думите му, от циклона Ерик ще зависи колко студен въздух ще се спусне към Балканския полуостров и дали в понеделник ще има малко мокър сняг и в ниското.

Ще вали много от четвъртък на обед. Ще има понижение с 2-3 градуса. От неделя следобед с още 1-2 градуса. „И вече тогава ще видим дали ще има сняг и в ниското, особено в Североизточна България“, каза проф. Рачев.

„И от неделя може би ще има и понижение. И ще прекапва, особено в южните райони“, добави той.

Вече ще има много движение на въздуха, което разсейва мъглите и е причина за по-малко замърсяване, обясни проф. Рачев.

„Ние избягахме от мъглите. Ние сме много под климатичната норма за мъгли, особено в градовете в котловините. Дори гъстотата на мъглата е много далеч от средните климатични норми“, каза той.

Напълно е възможно след четвъртък да има сняг и в ниските части на страната. В неделя преваля на Пампорово. Това каза пред bTV климатологът проф. Георги Рачев.

Очаква се понижение на температурите с 2-3 градуса и по-мокро време. Максималните ще са под 10 градуса. От неделя може да има още едно понижение.

Проф. Рачев отчете, че имаме плавен преход между сезоните, но ниско ниво на валежи.

„Може би единственото, което не е хубаво, е ниското количество на валежите и периодът, който мина под знака на сушата. Има места, на които два месеца не е валяло“, обясни климатологът.

Той коментира и мъглите: „Далече под климатичната норма за мъгли сме, особено в такива котловини градове като София, Драгоман, Севлиево. Дори гъстотата на мъглата е много далече от средните климатични норми. Имало е моменти, когато летище София не е работило цяла седмица заради мъгла.“

Проф. Рачев добави, че до следващия четвъртък ни очаква влажно време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятел на бащата на Сашко с разтърсващ разказ от последните часове
Next: Цяла България търси малкия Сашко, а майка му през това време е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.