Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк в ефир: Биков и Цънцарова на нож в студио на bTV, водещата едва
  • Новини

Цирк в ефир: Биков и Цънцарова на нож в студио на bTV, водещата едва

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
bikaktkasktas.jpg

Предстоят тежки времена. Това се говори, ама се говори и да се продължава в същия дух. Това заяви в ефира на bTV политикът от ГЕРБ Тома Биков.

„Вие разбрахте ли, че са вдигнали заплатите на здравеопазването, ама нямало пари. Да не стане същото с пари. Бюджетът е изтърбушен. Асен Василев е най-несъстоятелният министър на финансите в историята на България“, каза той.

Биков се разпали на темата, а Цънцарова опита да му вземе думата многократно, но напразно. В крайна сметка, водещата видимо се напрегна и поде:

„Може ли с „да“ или „не“ на следващите въпроси“, запита тя.

Не изпускай тези оферти:

Със запитванията си тя подчерта непоносимостта на ГЕРБ към ПП.

„ПП не трябва да участват в изпълнителната власт. Те може да участват в мнозинството по различни теми различни формации. Това е при гласуването в зала. За съжаление, това е действителността. Поканили сме ДБ на разговори. Мислим, че можем да направим коалиция с тях. Ако не се случи, отиваме на избори“, каза Биков.

Цънцарова започна да върти разговора към диалога между ГЕРБ и ДБ. „Защо не сте ги потърсили две седмици? Паси и Плевнелиев са ваши представители ли“, запита тя.

„Не, те са медиатори. Това ще е просто диалог, не представляват нас. Това вече е говорено. Не виждам смисъл в разговора ни в момента“, скара се той на Цънцарова.

„Ние сме готови на компромиси, а това за нас също е трудно. Не забравяйте, че много от нашите избиратели не харесват останалите формации. Борисов е лидер на най-голямата партия“, каза той.

„Гръбнакът на едно бъдещо управление може да е ДБ и ГЕРБ“, отново подчерта той.

Биков се изнерви и повиши тон заради цитирано от Цънцарова предложение на Христо Иванов към ГЕРБ във връзка със съдебната реформа.

По думите му лидерът на ДБ не трябва да се упражнява в телевизионните студиа, а да влезе в истински политически диалог с партията.

Цънцарова реши да разчупи леда на изпроводяк и заяви:

“Господин Биков, каня ви на старта на новото НС в сградата на парламента, за да си поговорим и там”, каза тя.

“Вие и да не ме каните, аз пак ще бъда там”, през смях й отвърна Биков, именно защото той е избран за народен представител и ще е част от паметния ден по встъпването в длъжност на 48-то НС.

Цънцарова също се разсмя и едва успя да анонсира реклами, приключвайки интервюто.

Още политика:

Поздравявам Ви за успеха постигнат на изборите за Народно събрание. Това се казва в поздравителен адрес от президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган до председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, съобщи пресслужбата на партия ГЕРБ.

Също така силният човек в Анкара пожелал успех на Борисов при съставянето на ново правителство.

,,Надявам се резултатите от изборите да бъдат в полза на българския народ. Убеден съм, че с приноса на Вашия ценен опит и усилия, сътрудничеството ни, основано на приятелство, съюзничество и добросъседство, ще бъде утвърдено в полза на нашите народи и международната общност във всички области, включително процеса на присъединяване на Турция към ЕС“, се казва още в поздравителния адрес.

Президентът на Турция пожелал също така благополучие и просперитет на приятелския български народ.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 7 признака, че някой ви закриля отгоре, човек който много ви е обичал и си е отишъл от този свят
Next: Убиецът на мазнини – гори по 1кг на ден! Само 10 дни консумация равни на минус 10 килограма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.