Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цънцарова с 20 000 лева заплата на месец
  • Новини

Цънцарова с 20 000 лева заплата на месец

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
cwqcagsdgsdg.png

Феновете на Мария Цънцарова могат да бъдат доволни. Три години след като направиха подписка, че я искат като водеща на „Тази сутрин“, желанието им е удовлетворено. Устатата журналистка стана екранна партньорка на Златимир Йочев в сутрешния блок на Би Ти Ви. Така медията ще се опита да вдигне рейтинга на предаването, което в последните години изостава от сутрешния блок на Нова.

Мария Цънцарова се раздели с предаването „Тази неделя“, което водеше в комплект с Петя Дикова в продължение на две години. След като негови лица станаха Бесте Сабри и Митьо Маринов, тя минава в „Тази сутрин“, където ще си партнира със Златимир Йочев. Т

 

ова е довело и до чувствително увеличение на заплатата ѝ, писаха медии. За да става всяка сутрин в 4:30 и да може да е на екран от 6, Мария се е договорила за близо 20 000 лева месечна заплата.

Русата амбиция има достатъчно опит в делничното сутрешно шоу, от което на практика започва възходът в нейната кариера. Още докато водещ беше актуалният директор на новините в Би Ти Ви Антон Хекимян, тя го заместваше по време на неговите отпуски. Така през лятото на 2020-а си спечели огромна фенска маса с нахаканото си поведение и остър език по време на интервютата, докато титулярният тогава водещ отдъхваше на морето.

Сега нахаканата журналистка сяда до изключително сдържания и обран в поведението си Златимир Йочев. Според Хекимян двамата ще бъдат прекрасен екип, който се допълва с качествата си. Той издирваше партньорка на Йочев в продължение на година и половина – още от внезапното напускане на първата му екранна половинка в Би Ти Ви Биляна Гавазова. Тя си тръгна през февруари 2022-ра.

 

Това постави наскоро постъпилия на работа в телевизията Златимир в много тежка ситуация, тъй като предаването е било създадено с идеята да се води от двама души. В телевизията не отричат, че му е било изключително трудно да компенсира отсъствието на втори водещ в продължение на година и половина.

От рейтинга му обаче личи, че се е справил – Златимир Йочев е едно от най-харесваните лица в родния ефир.

 

Но това отдавна не може да се каже за новата му колежка в предаването Мария Цънцарова. Журналистката е емблематично лице за телевизията, но острият ѝ език и безкомпромисен маниер в работата, които в началото ѝ печелеха симпатии, постепенно направиха зрителите резервирани. Много от тях към днешна дата смятат, че русокосата тв звезда е прекалено напориста. Затова коментират, че е прекалено лансирана от шефа си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ученик събра погледа на Билалов, извади невиждан досега късмет в Стани богат
Next: КРИЗА: Глад за автомонтьори с 6 бона заплата, няма кой да ни оправя колите

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Десет месеца. В ретроспекция, това е просто миг, кратък отрязък от време, който би трябвало да се изгуби в големия гоблен на живота. Но за мен тези десет месеца бяха цяла вечност, изтъкана от смях, споделени тайни под звездите и упойващото усещане, че най-накрая съм намерила своето място, своя човек. Неговото име беше Виктор.
  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.