Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цънцарова удиви зрителите и Гешев: Нарече го г-н Пеевски пред цяла България
  • Новини

Цънцарова удиви зрителите и Гешев: Нарече го г-н Пеевски пред цяла България

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
cauncancnaca.jpg

 

Мария Цънцарова удиви зрителите на БТВ преди минути в ефира.

Главният прокурор Иван Гешев също остана като гръмнат от думите й.

Тя го нарече пред цяла България – г-н Пеевски.

Не изпускай тези оферти:

Вероятно стана въпрос за лапсус, тъй като разговорът се въртеше около олигарсите на България, а Гешев няколко пъти повтори, че Пеевски е проверяван и всичко около него е законно.

„Много ви е влязъл в главата този г-н Пеевски в главата“, контрира Гешев.

 

„Кои са олигарсите в България?“, пита Цънцарова.

 

„Вижте аз нямам списъци. Не съставяме списъци. Работим на базата на доказателства. Мога да посоча няколко. Българите могат да намерят в интернет, когато българската прокуратура започна действия един от тях излезе и каза „Трябва да ограничим правомощията на главния прокурор“, каза Гешев.

Цънцарова все пак настоя Гешев да говори с имена.

„Това е г-н Божков.“, каза той.

„Държавното предприятие олигарх ли е?“, пита журналистката.

„Това е все едно да кажем, че БТВ е олигарх“, отвърна Гешев.

Държавният департамент на САЩ казва, че Делян Пеевски е олигарх, отвърна Цънцарова.

Гешев защити Пеевски: „Това е политически акт, и няма никаква правна стойност. Извършихме пълна проверка и не открихме никакви доказателства“.

Той няколко пъти опита да завърти разговора около Иво Прокопиев.
Вчерашното интервю на Мария Цънцарова по БТВ с главния прокурор Иван Гешев предизвика лавина от коментари.

В интервю за Полина Паунова той заяви, че си е изплатил хладилника в Бояна като е плащал по 200 лева на ден.

Една от покупките, които се набиват на очи е именно въпросният мултитемпературен охладител за вино – специален вид хладилник, който се ползва основно от заведения и сомелиери.

За да обитава резиденцията, Гешев плаща по 100 лева на ден, което прави наем от около 3100 лева месечно.

„Вие сте единственият главен прокурор, който живя в правителствената резиденция. Тази близост с изпълнителна власт по времето на Бойко Борисов. Вие сте съседи. Защо?“, заяви Паунова.

„Аз съм съсед с много хора. Защото имаше препоръка от МВР, ДАНС, че по ред причини трябва да се повиши нивото ми на охрана. Предложиха ми символичен наем – 500 лева. Питах колко е наемът на хотелската част в дом 2? Казах да ми го сметнат на месец. Плащах 200 лева на ден. Кажете кой държавен служител е плащал 200 лева на ден? Вие сте разследващ журналист.“

Аз живея със семейството си, не с Бойко Борисов. Препоръчаха ми службите. Аз какво да направя. Плащах по 200 лева на ден“

Аз съм изплатил всичко вътре. Включително хладилника и няколко десетки хиляди лева отгоре.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Влади Въргала съкрушен: Само на 44 години почина учителката Калина Каменова
Next: Непоносимо тъжно. Велик български артист издъхна сломен от мъка, мизерия и самота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.