Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България замръзна. От какво е болна голямата Лили Иванова?
  • Новини

Цяла България замръзна. От какво е болна голямата Лили Иванова?

Иван Димитров Пешев април 26, 2022
zamramruaznana.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Примата на родната естрада Лили Иванова отпразнува рождения си ден навръх Възкресение Христово на 24 април. Празникът ѝ ще премине в творческа обстановка, тъй като мащабното ѝ национално турне вече започна от родния ѝ град Кубрат и репетициите за предстоящите концерти са почти денонощни, макар звездата вече да е на предела на силите си.

Според официалната биография на естрадната легенда тя навършва 83 години. Нейната кума Лидия Станчева, бивша началничка на „Естрадна дирекция“, още преди десетилетия разкри, че Лили е фалшифицирала документите си по времето на социализма и се е подмладила с цели 5 години.

Истинската ѝ рождена дата била на 24 април 1934 г., което означава, че на Великден тя ще наниже 88 лазарника. Гонещата 90 изпълнителка на „Ветрове“ не си дава почивка от сцената, но напоследък са ѝ се натрупали доста проблеми в здравословен план. Пагубна за Лили е загубата на слуха ѝ.

Певицата вече не може да чува музикалния съпровод на песните си, докато е на сцена, ако няма слушалки на ушите си. Изявите ѝ пред публика стават все по-трудни, защото и паметта ѝ е започнала да ѝ изневерява и много моменти от дългия ѝ житейски път вече били бели петна. По време на концерти пред себе си Лили има статив с текстовете на песните ѝ, тъй като не си ги спомняла и рискувала, ако няма „пищови“, да се изложи пред почитателите си, забравяйки какво се пее в златните ѝ шлагери. Текстовете са написани с огромни шрифтове, тъй като без диоптър естрадната икона не може да вижда, макар да си направи преди време операция на очите за премахване на перде, която обаче се оказала недотам успешна.

От близо десетилетие Лили Иванова страда и от бъбречно заболяване, което се обостряло най-вече в зимните месеци. Заради кризите, които получавала, неведнъж е влизала инкогнито в болница и всеки път от мъките я спасявал светилото в нефрологията проф. Борис Богов, на когото Лили е безкрайно признателна и благодарна и никога не пропуска да го поздрави публично на 7 април – Деня на медицинския работник, както и за личните му празници.

„Благодаря му, той знае защо. Обичам го!“, казва за него мегазвездата. Вторият лекар, на когото Вечната Амбър доверявала всичките си проблеми, е бившият здравен министър и настоящ депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов.

Ексдиректорът на Александровска болница няколко пъти спасявал примата в трудни за нея моменти, покрай които между тях се зародило силно приятелство. Досега Лили винаги се е лекувала в ръководената доскоро от Ангелов болница, заради което сантиментът ѝ към екипа на лечебното заведение е по-специален и жестовете, които певицата редовно прави към медиците там, не са никак случайни.

До хронични бъбречни проблеми Лили се докарала заради манията си да бъде вечно слаба. Гладът и железните ритуали, които спазва години наред, си казали думата и се отразили жестоко на организма ѝ. В момента звезда №1 на родната музика отново е с критично ниско тегло. Самата тя признава, че преди започване на турне пада до анорексичните 40 килограма, защото държала да бъде по-лека на сцената. Иначе си позволявала да наддаде най-много до 43-44 кг.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мощен трус разтресе силно всичко живо. 5.7 по Рихтер предизвика паника
Next: Подигравка с хората: Мрежата попиля Петков за акцията му да даряваме по 1 заплата за боеприпаси за Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.