Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България изтръпна! Ген. Мутафчийски се появи в ефир: Възмутен съм! Трябва да сме готови
  • Новини

Цяла България изтръпна! Ген. Мутафчийски се появи в ефир: Възмутен съм! Трябва да сме готови

Иван Димитров Пешев декември 1, 2022
gegegnetamtastmast.png

Ние сме горди от това, което сме направили, и с чувство за изпълнен дълг, дори в най-тежките времена, които бяха през последните две години.

ВМА доказа, че е сериозна институция със значение не само във военното здравеопазване, а и като сериозен стълб в общественото здравеопазване.

Тя е последна институция при редица тежки заболявания. Това заяви генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, началник на Военномедицинската академия, по повод 131-та годишнина на Академията, в ефира на БНТ.

„Специалността военен лекар има ли желаещи – днес ще бъдат всички 116 курсанти. Първоначално имаше плах интерес към специалността, но сега всички 20 курсанти са заявили първо желание тази програма“, обяви той.

Не изпускай тези оферти:

„Трябва да си дисциплиниран, осъзнато да поемеш всички рискове, които би ти предложила професията. Младежите едва ли осъзнават всичко, което им предстои, но те са доказали, че са специални още от началото. Колко младежи според вас биха се заклели пред знамето да служат на родината? Винаги съм развълнуван, когато говоря с тях“, каза още генералът.

Той сподели, че се е възмутил на думите на военния министър Димитър Стоянов, който е сравнил бойните санитари с баняджии.

На въпрос относно изводите от Ковид пандемията, той заяви, че тази битка не е в миналото: „Аз бих се спрял повече на изводите – дали си направихме изводи?

Ще кажа какви са нашите изводи: въобще не е в миналото това, че огромни загуби в армиите може да се претърпят от инфекциозни заболявания. Така е било с испанския грип, така е било с коремен тиф и холера. Мислехме, че това е в миналото – не, не е.“

Той припомни, че ВМА създаде диагностичен блок, залепен към инфекциозната клиника – пациентът не трябва да напуска болницата за рентген, скенер, изследвания.

„Трябва да сме готови за такива предизвикателствата. Предаването на вирус от човек на животно и от животно на човек е доказано в историята и има значението си в един епидемиологичен процес. С недоволство прочетох, че има класация за готовността на държавите в Европа за справяне с пандемия към настоящия момент и към бъдещето – ние сме на последно място“, допълни още той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка със специално упътване за присветващите шофьори на АМ Тракия
Next: Извънредно! Авария в АЕЦ Козлодуй

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.