Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България се моли за чудо: Наш легендарен актьор бере душа след тежка операция
  • Новини

Цяла България се моли за чудо: Наш легендарен актьор бере душа след тежка операция

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
sdfgdfghdfhtrhtrgfg.png

Чувствам се много зле след операцията от дискова херния, каза актьорът.

„Бера душа! Чувствам се много зле след операцията от дискова херния!“ Това каза за „България Днес“ големият актьор Стефан Мавродиев.

Въпреки болките той е успял да стигне до изборната секция още рано сутринта вчера и да гласува. „Не искам обаче да говоря за политика! Разберете: операцията беше много тежка! Сега за мен най-важно е здравето“, допълни, явно силно изнервен от физическия дискомфорт, Мавро.

Ветеранът на Младежкия театър само допреди два-три месеца посещаваше редовно театрални премиери и спектакли с участието на свои приятели от гилдията. За последно той демонстрира отлична за възрастта си форма в представление на столичния Театър 199 и си тръгна в компанията на младежи от двата пола, вероятно студенти от НАТФИЗ или начинаещи актьори.

До над 75-годишната си възраст Мавродиев блъскаше във фитнеса няколко часа седмично, правеше упражнения вкъщи и лицеви опори. Вдигал е толкова големи гири, че негови близки и комшии са оставали с отворена уста от почуда. „Имам и едни дъмбели, които вдигам, по 11 кг са. Посещавам редовно фитнес клуба наблизо.

Забавлявам се и си въобразявам, че не ме лови възрастта. Най-важното нещо освен радостта е здравето на човек. Здраве да има и всичко е възможно“, довери преди време героят от класиката „Козият рог“. Сега роденият във Варна актьор легенда отчаяно се бори точно за здравето си.

Мавро призна как доскоро едната мисъл, че няма да може да прекара лятото „на теферич“ на райската си виличка край Златни пясъци, „малка, фина постройка“, останала от баща му, е щяла направо да го влуди. Там Мавродиев е плувал с километри навътре в морето, пиел е биричка и се е срещал със стари приятели.

Но сега той вече много трудно напуска софийския си дом, особено без чужда помощ. Стефан Мавродиев не обича да въвежда непознати в своя личен свят и в своя бит, но пред вестника разкри, че от няколко години живее сам, без съпруга, гадже или роднини до себе си. „Жена ми Аля е в Париж. Много обичам моя внук Стефан, но той също живее с майка си и баща си в Париж“, сподели именитият актьор.

Колегите му са наясно, но не и широката публика, че Мавро от младини накуцва леко с единия крак не заради дискова херния, а защото… е падал от олук. Като млад актьор Стефан бил лудо влюбен в колежката си Елена Райнова. Една нощ той решил да се прави на Ромео и се изкатерил по водосточната тръба към прозореца на своята „Жулиета“.

Почукал с надежда да го пусне, но тя затворила рязко и ухажорът й полетял надолу по олука. Отървал се със счупен крак, като травмата от любовното му похождение му остава завинаги.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненадата е голяма! Борисов с голяма новина за Хекимян
Next: Чудесна новина за хиляди родители, облекчението е голямо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.