Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България търси малкия Сашко, а майка му през това време е
  • Новини

Цяла България търси малкия Сашко, а майка му през това време е

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2022
mamdakskdaskdas.jpg

Все още няма развитие по случая с 12-годишния Александър от Перник и той все още не открит. Полицаи и доброволци не са спирали да обхождат района.

И днес се наложи спасителите с хеликоптера на „Гранична полиция“ да чакат мъглата над Перник да се вдигне, за да започнат работа.

Докато пето денонощие търсенето продължава, дядото на Сашко вярва, че той е жив и здрав и ще бъде открит скоро. Близките казват, че майката на детето е в чужбина и не смята да пътува до България въпреки ситуацията, съобщава bTV.

Проверяват се всички сигнали. Прегледани са вече и записите от камерите в района, обясняват от общината.

Не изпускай тези оферти:

„Мога да дам и пример от снощи – в 1:30 ч. имаше сигнал от бащата в социалните мрежи, че екстрасенс му е казал, че момчето се намира на старите гробища в квартал „Бяла вода“, това е на три километра от тук, веднага се организираха оперативно-издирвателните действия.

Претърси се районът, имаше изоставени постройки, но за съжаление нямо положителна нотка, че момчето може до е било там“, обясни Мартин Жлабинков, секретар на община Перник.

„Хората са уморени, някои се прибират за малко да почиват, други остават. По стечение на обстоятелствата в събота се запознах с бабата. Детето не е с тежка форма на аутизъм, детето е вербално, не е агресивно, то може да говори, ходи на училище олекотена форма.

Така че може да бъде извикано, няма да дойде веднага при непознат, защото нормално не се доверява, но не е агресивен и с него може да се подходи по-внимателно“, заяви доброволката Ирина.

До момента обаче не са открити каквито и да е следи, които могат да насочат към Сашко.

В 18:30 часа днес доброволците ще тръгнат да обследват района – както гористата местност, така и града.

Криминалисти не изключват 12-годишният Александър от Перник да е отвлечен.

„Не желая да хвърлям бомби, искам да не съм прав, естествено, но фактът, че толкова време в немалък периметър, говори, че има странична намеса и е възможно детето да е възпрепятствано да се движи свободно“, каза пред България Он Ер криминалистът Иван Савов.

И коментира поведението на бащата: „Самият той има психични проблеми, които се обективизираха при изявленията, които даде.“

Пети ден издирването на 12-годишния Александър в Перник е без резултат. Момчето изчезна в петък. Доброволци, полиция, пещерняци и водолази продължават да претърсват района.

Пред училището, което посещава детето, всички говорят за случилото се.

„Детето не е на редовна форма и за това не съм го виждал“, коментира жител на Перник.

Василка не познава лично Александър, но го е виждала.

„Май е пети клас, виждала съм го. Хубаво дете е, една млада жена, хубава, с дълга коса идва да го взима“, сподели възрастна жена.

И днес спасителни екипи обхождат широк периметър. Проверяват се шахти, водоеми, гористата част. А хеликоптер облита района.

„И днес имаше много жандармерия, полицаи, водолази, хеликоптерът беше тук, доброволци цяла нощ претърсваха огромен периметър, но и утре ще продължи операцията, разширяваме периметъра, няма следа“, каза кметът на Перник Станислав Владимиров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Циклонът Ерик ни връхлита: Проф Рачев съобщи за много сняг и дъжд в тези градове
Next: Дъжд от пари ще завали над тези 3 зодии през 2023 година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.