Цялата зала беше притихнала. Единственият звук беше този на музикантите, които бяха спрели да свирят и сега стояха в пълна тишина, с инструменти в ръце. Пенка, майката на Итан, държеше запечатания плик, който ѝ беше дала Лили. Лицето ѝ, преди минута злобно и тържествуващо, сега беше побеляло. Тя се взираше в плика, сякаш това беше бомба, която всеки момент ще избухне. Не беше свикнала да губи контрол, а в този момент очевидно го беше изгубила.
Лили се беше сгушила в прегръдките ми, малка и уязвима, но в същото време най-силният човек в стаята. Погледнах Итан и той ми намигна. В очите му нямаше страх, нямаше гняв, а само една безкрайна увереност, която ми даваше сила. Той беше предвидил този момент, този позор, който майка му беше замислила, и беше подготвил отговор. Не за нея, не за гостите, а за нас. За семейството, което току-що бяхме създали.
„Е, Пенка,“ каза Итан, гласът му тих, но носен от микрофона, който той току-що беше взел от подиума. „Може би ще прочетеш какво пише?“
Пенка се закова на място. Тя се опитваше да си възвърне самообладанието, да измисли някаква хитрина, с която да се измъкне. Но в този момент, всички погледи бяха насочени към нея. Нямаше къде да се скрие. Тя бавно отвори плика, ръцете ѝ трепереха леко. Вътре имаше лист хартия.
Когато започна да чете, гласът ѝ беше едва доловим, но Итан регулира звука на микрофона, така че всеки в залата да чуе.
„Аз… Пенка… признавам пред всички, че… че дъщерята на Клара… Лили… е единственият наследник на моя покоен съпруг… нейният дядо… Георги…“
Залата избухна в шепот. Всички се обърнаха към нас, след това към Пенка. Тя беше спряла да чете, лицето ѝ беше станало червено като буре.
„Продължавай, мамо,“ подкани я Итан, гласът му беше твърд. „Прочети и другата част.“
Пенка погледна към Итан с омраза, която не можех да опиша. Тя беше хваната в капан. Нямаше друг изход.
„Прочети го, мамо,“ повтори той. „Нека всички разберат защо го направи.“
Пенка прочисти гърлото си и продължи да чете, този път по-силно, но с ярост в гласа:
„И аз, Пенка, като съпруга на Георги и като майка на Итан, се заклевам пред цялата фамилия, че ще уважавам и почитам всяка негова клетва и решение. И в случай, че той реши да се ожени за жена, която вече има дете, аз се заклевам, че ще се отнасям с това дете като с мое собствено. Защото това беше последната воля на съпруга ми и баща на моя син. Всяко друго мое действие, което нарушава тази клетва, ще доведе до незабавно разваляне на завещанието и аз ще остана без никаква собственост.“
Думите отекваха в залата, тежки и студени. Пенка пусна листа от ръката си и той се понесе леко към пода. Тя погледна към Итан, след това към мен и Лили. Не можеше да повярва. Тя беше в капан. Всички знаеха, че не можеше да наруши клетвата, защото това щеше да я остави без нищо. Итан не само беше предвидил нейния гняв и унижение, но и беше използвал нейната собствена алчност срещу нея.
„Мама винаги е казвала, че единственото нещо, което баща ми е оставил, е голямо богатство,“ каза Итан, обръщайки се към гостите. „И тя винаги е искала да го запази само за себе си. Баща ми знаеше, че един ден може да се оженя за жена с дете. Той беше добър човек и знаеше, че майка ми няма да го приеме. Затова направи това завещание, за да я накара да се отнася с добро с новата ми съпруга и нейното дете.“
Всички бяха шокирани. Пенка стоеше на подиума като статуя. Аз стоях, гледайки я, не знаейки как да реагирам. Лили беше заспала в ръцете ми, уморена от вълнението. Итан дойде при нас, взе Лили на ръце и ме целуна.
„Сега вече сме семейство,“ прошепна той. „Никой не може да го промени.“
След това започнаха да ни аплодират. Шумни, щастливи аплодисменти, които заглушиха всички лоши думи. Пенка беше преместена от подиума, а ние, вече като семейство, започнахме новия си живот.
Глава втора: Сенките на миналото
След сватбата, Пенка изчезна от полезрението ни. Тя не се обаждаше, не отговаряше на съобщенията ни. Сякаш беше потънала вдън земята. За Итан това беше добре. За мен и Лили беше още по-добре. Но в един момент започнах да се чудя. Къде беше тя? Какво планираше? Знаех, че няма да се предаде толкова лесно.
Итан беше спокоен. Той се беше изправил срещу нея и беше спечелил. За него битката беше приключила. Но аз не бях толкова сигурна. Жена като Пенка не се отказва. Тя се оттегля, за да планира следващата си атака.
Месец по-късно, получихме писмо от нея. Нямаше адрес на подателя, нямаше печат, просто пощенска кутия. Вътре имаше една снимка. Снимка на Лили. Снимката беше направена тайно, когато Лили играеше в парка. Снимката беше придружена от бележка, написана с почерка на Пенка.
„Тя е хубаво дете,“ пишеше в бележката. „Но това не е достатъчно. Аз ще я унищожа. Аз ще унищожа теб. Аз ще унищожа всичко, което обичаш.“
Сърцето ми замръзна. Погледнах към Итан, който държеше снимката в ръката си, лицето му беше мрачно.
„Трябва да се обадим на полицията,“ казах аз.
Итан поклати глава. „Не. Тя е моя майка. Тя няма да направи нищо. Това е просто един опит да ме уплаши. Тя иска да ме накара да се откажа от теб. Тя е слаба. Тя знае, че аз съм по-силен.“
Но аз не бях убедена. Не можех да забравя погледа на Пенка на сватбата ни. Този поглед не беше на слаба жена. Той беше на жена, която беше готова на всичко, за да постигне целта си.
След това, един ден, когато бяхме в парка, Лили изчезна. Аз бях разсеяна за няколко секунди, а когато се обърнах, тя вече я нямаше. Сърцето ми спря. Започнах да я викам, но нямаше отговор.
„Итан!“ извиках аз, гласът ми трепереше. „Лили я няма!“
Итан, който четеше вестник на пейката, се изправи. Лицето му беше мрачно. „Успокой се. Тя е тук някъде.“
Започнахме да я търсим. След няколко минути я намерихме, седнала на пейка, а до нея стоеше една жена. Жената се обърна. Беше Пенка.
„Ето я, Клара,“ каза Пенка, усмихвайки се. „Тя просто се е разхождала.“
Сърцето ми се сви. Пенка държеше Лили за ръката. Лили беше спокойна. Тя не знаеше кой беше този човек. За нея тя беше просто една непозната жена.
„Остави я, Пенка,“ каза Итан, гласът му беше студен.
„О, не, аз не съм я отвличала,“ каза Пенка. „Аз просто я срещнах. Тя е хубаво дете. Много ми харесва.“
Итан се приближи до нея, взе Лили на ръце и я прегърна. „Не се приближавай до дъщеря ми. Никога повече.“
Пенка се усмихна злобно. „Ти не ме познаваш, сине. Ти не знаеш на какво съм способна. Аз няма да се откажа. Ще унищожа теб и семейството ти. Ще се върна, когато най-малко очаквате.“
И тя си тръгна. Останахме сами, аз и Итан, с Лили в ръцете му. Той я държеше толкова силно, сякаш се страхуваше, че ще я изгуби. За първи път от много време го видях уплашен.
Глава трета: Призракът от миналото
След инцидента в парка, Итан се промени. Той стана по-мрачен, по-затворен. Повече не се усмихваше. Започна да получава обаждания от непознати номера. Не говореше пред мен. Когато аз влизах в стаята, той веднага затваряше телефона.
Една вечер, когато Лили спеше, го попитах: „Итан, какво става? Защо си толкова странен?“
„Нищо, Клара,“ каза той, „просто съм уморен от работа.“
„Не мисля така,“ казах аз. „Виждам, че нещо не е наред. Можеш да ми кажеш.“
Итан погледна към мен, очите му бяха пълни с тъга. „Аз не искам да те тревожа. Това е моя проблем, не е твой.“
„Аз съм твоя съпруга,“ казах аз. „Аз съм част от този проблем. Моля те, кажи ми.“
Итан се поколеба. Той знаеше, че не мога да го оставя.
„Пенка,“ каза той накрая. „Тя се е обаждала. Тя ми казва, че тя е намерила бащата на Лили.“
Сърцето ми спря. Не можех да повярвам. Бащата на Лили. Този, който ни беше оставил, когато разбра, че съм бременна. Този, който никога не се е интересувал от нея.
„Той се казваше Калоян,“ казах аз. „И той не иска да има нищо общо с нас.“
„Итан се усмихна мрачно. „Но Пенка му е казала, че аз съм богат. Че аз съм наследил голямо богатство от баща ми. И сега той иска да се върне. Той иска да бъде баща на Лили.“
Сърцето ми замръзна. Не можех да повярвам. Калоян. Той беше последният човек, който исках да видя. За мен той беше мъртъв.
„Какво ще правим?“ попитах аз.
„Нищо,“ каза Итан. „Той няма никакви права. Той ни е оставил.“
Но аз знаех, че той имаше права. Той беше баща на Лили. Той можеше да я вземе от нас.
„И Пенка,“ казах аз. „Тя му помага. Тя го е намерила. Тя го е подкрепила.“
„Знам,“ каза Итан. „Тя иска да ме унищожи. Но аз няма да ѝ го позволя. Ще се боря за теб и за Лили. Ще направя всичко възможно, за да ни защитя.“
След няколко дни получихме писмо от Калоян. Пишеше, че той иска да се срещнем. Иска да се види с Лили. Иска да бъде част от живота ѝ.
Аз не исках да го виждам. Но Итан ме убеди, че трябва да го направим. „Трябва да знаем какво иска. Трябва да знаем какво планира. Трябва да се изправим срещу него. Ще бъда с теб.“
Срещнахме се в едно кафене. Калоян беше по-стар, по-дебел, но очите му бяха същите. Тези очи, които ми бяха дали надежда, а след това ми бяха взели всичко.
„Здравейте, Клара,“ каза той. „Здравейте, Итан.“
„Калоян,“ казах аз, гласът ми беше студен. „Какво искаш?“
„Искам да се види с дъщеря си,“ каза той. „Искам да се върна в живота ѝ.“
„Ти я остави,“ каза Итан. „Ти не си я виждал от осем години.“
„Аз бях млад,“ каза Калоян. „Аз бях глупав. Аз се промених. Аз искам да бъда баща на Лили.“
„Не мисля така,“ каза Итан. „Ти просто си разбрал, че аз съм богат. Ти просто искаш да се възползваш от нас.“
Калоян се усмихна. „Аз не искам да се възползвам от вас. Аз искам да бъда част от живота ѝ. Тя е моя дъщеря. Аз имам права.“
„Ти нямаш права,“ казах аз. „Ти си ги загубил, когато ни напусна. Ти си мъртъв за нас.“
Калоян се изправи. „Това ще го видим. Аз няма да се откажа. Ще се боря за дъщеря си. Ще ви съдя.“
И той си тръгна. Останахме сами, аз и Итан, с унищожени сърца. Сега бяхме в капан. Пенка и Калоян бяха събрали сили. Те бяха готови да ни унищожат.
Глава четвърта: Завещанието на Георги
След заплахите на Калоян, Итан стана още по-затворен. Той прекарваше все повече време в кабинета си, ровейки се в стари документи. Аз го питах какво прави, но той ми казваше, че се опитва да намери начин да се отървем от Калоян. Но аз усещах, че има и нещо друго. Той не ми казваше цялата истина.
Една вечер, докато Итан беше в кабинета си, аз реших да отида при него. Заварих го, седнал на бюрото си, с лице, заровено в ръцете. В стаята имаше няколко кутии, пълни със стари документи.
„Итан,“ казах аз, „какво правиш?“
„Търся,“ каза той. „Търся нещо, което ще ни спаси.“
„Какво е това?“ попитах аз.
„Документи на баща ми,“ каза той. „Той беше… един много сложен човек. Имаше много тайни. Аз никога не го разбирах. Но сега, когато се опитвам да се справя с Пенка и Калоян, аз разбирам. Той се е опитвал да ни защити.“
„Как?“ попитах аз.
„В завещанието си той е оставил всичко на мен,“ каза той. „Но има една клауза. Ако аз се оженя за жена с дете, тогава тя и детето ще наследят всичко. Пенка няма да получи нищо. Освен ако… аз не се разведа.“
Сърцето ми спря. Завещанието не беше само за да накара Пенка да се отнася добре с нас. То беше за да я унищожи, ако тя не го направи. Тя го беше знаела през цялото време. Тя беше знаела, че ако аз се разведа, тя ще си възвърне всичко.
„Значи тя иска да ме унищожи,“ казах аз, „за да си възвърне парите. Тя иска да ни раздели.“
„Знам,“ каза Итан. „Но аз няма да ѝ го позволя. Аз ще те защитя. Ще защитя и Лили. Никой няма да ни раздели.“
Но аз знаех, че той лъже. Той беше уплашен. Той не знаеше какво да прави.
След няколко дни получихме писмо от адвокат. Калоян беше подал иск за родителски права. Той искаше да вземе Лили от нас. Той беше наел един от най-добрите адвокати в града.
„Не се тревожи,“ каза Итан. „Аз ще се справя с него. Ще наема най-добрия адвокат.“
Но аз знаех, че не беше толкова лесно. Калоян беше баща на Лили. Той имаше права.
След няколко седмици, когато делото беше в ход, Итан стана още по-странен. Той беше постоянно напрегнат. Той беше постоянно на телефона си. Вече не ми казваше нищо. Сякаш ме беше изключил от живота си.
Една вечер, докато той спеше, аз реших да погледна телефона му. Не знам защо го направих. Просто имах усещането, че нещо не е наред. На телефона му имаше съобщения от един непознат номер.
„Обади се, когато можеш. Трябва да обсъдим нашия план.“
Аз не знаех какво да мисля. Какъв план? Кой е този човек? Който се опитва да унищожи семейството ни?
„Итан,“ казах аз, когато той се събуди. „Кой е този човек? Защо ти пише?“
Итан погледна към мен, лицето му беше мрачно. „Аз не знам за какво говориш.“
„Знам, че лъжеш,“ казах аз. „Видях съобщенията.“
Итан се изправи. Той изглеждаше като друг човек. „Аз не искам да говорим за това. Това е моя проблем. Аз ще се справя с него.“
„Аз съм твоя съпруга,“ казах аз. „Аз съм част от този проблем. Моля те, кажи ми. Аз съм твоя половинка.“
Итан седна на леглото. Той погледна към мен, очите му бяха пълни с гняв. „Аз не мога да ти кажа. Аз не мога да те натоварвам с това. Аз трябва да го направя сам.“
„Какво?“ попитах аз. „Ти правиш нещо, което не е правилно. Ти правиш нещо, което ще ни унищожи.“
„Не,“ каза той. „Аз го правя, за да ни спася. За да ни защитя.“
„Как?“ попитах аз. „Как можеш да ни спасиш, когато не ми казваш нищо?“
Итан ме погледна, очите му бяха пълни с тъга. „Аз не мога да ти кажа. Не сега. Не още.“
„Тогава,“ казах аз, „аз не мога да бъда с теб.“
„Моля те,“ каза той. „Моля те, не ме оставяй. Аз се нуждая от теб.“
„Аз се нуждая от теб,“ казах аз. „Аз се нуждая от теб, който ми казва истината. Аз се нуждая от теб, който не ме крие от света. Аз се нуждая от теб, който не ме лъже.“
„Аз те обичам, Клара,“ каза той. „Моля те, не си тръгвай.“
„Аз също те обичам, Итан,“ казах аз. „Но не мога да бъда с теб, ако не ми казваш истината.“
И аз излязох от стаята. Оставих го сам.
Глава пета: Скритата истина
След като излязох от стаята, аз не можех да спя. Сърцето ми беше разкъсано. Аз обичах Итан, но не можех да му се доверя. Той ми криеше нещо. И това нещо можеше да ни унищожи.
На следващата сутрин Итан беше изчезнал. Той не беше в къщата, не беше и на работа. Телефонът му беше изключен. Аз бях в паника. Къде беше той? Какво правеше?
Лили се събуди и ме попита: „Къде е татко?“
„Той е на работа,“ казах аз, но знаех, че лъжа.
След няколко часа, телефонът ми звънна. Беше Пенка.
„Здравейте, Клара,“ каза тя, гласът ѝ беше студен. „Имам нещо за теб.“
„Какво?“ попитах аз.
„Информация,“ каза тя. „Информация за твоя съпруг. И защо той е изчезнал.“
Сърцето ми започна да бие силно. „Къде си?“
„Ела в кафенето,“ каза тя. „Аз те чакам.“
Аз се облякох, облякох Лили и отидох в кафенето. Пенка беше там, седнала на маса, с чаша кафе в ръката си. Тя се усмихна, когато ме видя.
„Здравейте, Клара,“ каза тя. „Седни. Трябва да поговорим.“
„Къде е Итан?“ попитах аз.
„Итан?“ каза тя. „Той е… зает. Той има някои проблеми. Някои проблеми, които са свързани с неговия баща.“
„Какво?“ попитах аз.
„Неговият баща,“ каза тя. „Той не беше добър човек. Той беше… бандит. Той беше в бизнеса с хазарт. Той е направил много пари, но не по честен начин. И Итан е наследил този бизнес. Той е наследил и враговете му.“
Сърцето ми спря. Не можех да повярвам. Итан, пожарникарят, който ми беше спасен от огъня, е бандит?
„Лъжеш,“ казах аз. „Ти лъжеш.“
„Не,“ каза тя. „Аз не лъжа. Виж. Аз имам доказателства.“
Тя извади от чантата си няколко снимки. Снимки на Итан, седнал на маса с няколко мъже, които не познавах. Снимки на Итан, който се здрависва с тях. Снимки на Итан, който им дава пари.
„Виж,“ каза тя. „Това е твоят съпруг. Това е човекът, за когото ти се омъжи. Той е бандит. Той е престъпник.“
„Не,“ казах аз, очите ми се пълнеха със сълзи. „Това не е той.“
„Това е той,“ каза тя. „И сега, когато Калоян е подал иск за родителски права, той ще използва тези снимки, за да ни унищожи. Той ще каже, че Итан е бандит. Той ще каже, че той е опасен за Лили.“
Сърцето ми беше разкъсано. Не знаех какво да мисля. Може ли това да е истина? Може ли Итан да е бандит?
„Какво искаш?“ попитах аз. „Защо ми казваш това?“
„Искам да те спася,“ каза тя. „Искам да те спася от този човек. Искам да те спася от този живот. Той е опасен за теб и за Лили. Трябва да се разведеш с него. Трябва да избягаш.“
„Не,“ казах аз. „Аз го обичам. Аз не мога да го оставя.“
„Ако не го оставиш,“ каза тя, „той ще те унищожи. Той ще унищожи теб и дъщеря ти. Той ще ви унищожи, както той унищожи мен.“
„Какво?“ попитах аз.
„Аз не мога да ти кажа,“ каза тя. „Не сега. Не още. Но аз ще ти кажа всичко, когато му дойде времето.“
Тя се изправи, остави снимките на масата и си тръгна. Останах сама, с Лили, и със снимките в ръката си. Снимки, които ми показваха един друг свят. Един свят, който не познавах.
Глава шеста: Планът на Борис
След като се върнах у дома, аз се опитах да се свържа с Итан, но телефонът му все още беше изключен. Аз се опитах да се свържа с приятелите му, но те не знаеха къде е. Сякаш беше изчезнал от лицето на земята.
Лили седеше на дивана и рисуваше. Аз я гледах и си мислех. Какво ще правя? Как мога да я защитя? Как мога да я защитя от света на Итан? От света на Пенка? От света на Калоян?
След няколко часа, телефонът ми звънна. Беше Итан.
„Здравейте, Клара,“ каза той, гласът му беше тих. „Къде си?“
„Аз съм вкъщи,“ казах аз. „Къде си ти? Аз се тревожа за теб.“
„Аз съм добре,“ каза той. „Просто бях зает. Трябваше да се справя с някои неща.“
„Какви неща?“ попитах аз.
„Неща, свързани с баща ми,“ каза той. „Трябваше да се справя с неговите партньори.“
„Пенка ми каза,“ казах аз. „Тя ми каза, че баща ти е бил бандит. Тя ми показа снимки.“
На другия край на телефона настъпи тишина. Итан не каза нищо.
„Итан,“ казах аз. „Истина ли е?“
„Да,“ каза той. „Истина е. Той беше… бандит. Но аз не съм. Аз съм се опитал да се отърва от този бизнес. Аз съм се опитал да се отърва от неговите партньори.“
„И защо не ми каза?“ попитах аз. „Защо не ми каза истината?“
„Аз се страхувах,“ каза той. „Страхувах се, че ще ме оставиш. Страхувах се, че ще ме осъдиш. Страхувах се, че ще ме видиш като чудовище.“
„Аз те обичам, Итан,“ казах аз. „Аз те обичам, защото ти си човек. Ти си човек, който е направил грешки. Но ти си се променил. Аз те обичам, защото ти си баща на Лили.“
„Благодаря ти,“ каза той, гласът му беше пълен с тъга. „Аз също те обичам. Аз също обичам и Лили. Аз ще се върна. Ще се върна и ще ти кажа всичко. Ще се върна и ще се справя с всички проблеми.“
И той затвори телефона. Аз останах сама, с Лили и с надеждата, че той ще се върне.
На следващия ден, когато бяхме в парка, до нас се приближи един мъж. Беше около петдесетте, с тъмни дрехи и мрачно изражение.
„Здравейте, Клара,“ каза той. „Аз съм Борис.“
Аз не знаех кой е той, но името ми звучеше познато. „Здравейте, Борис,“ казах аз.
„Аз съм партньор на Итан,“ каза той. „Партньор на неговия баща.“
Сърцето ми спря. „Вие сте… бандит?“
Борис се усмихна. „Аз не съм бандит. Аз съм бизнесмен. Аз съм човек, който е в бизнеса с хазарт. И аз съм човек, който е дал много пари на бащата на Итан.“
„Какво искате?“ попитах аз.
„Итан ни предаде,“ каза той. „Той иска да се отърве от нас. Той иска да се отърве от нашия бизнес. Той иска да се отърве от парите, които сме му дали.“
„Аз не знам за какво говориш,“ казах аз.
„Знам, че не знаеш,“ каза той. „Затова съм тук. Аз съм тук, за да ти кажа истината. Аз съм тук, за да ти кажа, че Итан не е добър човек. Той е крадец. Той е лъжец. Той е престъпник.“
„Не,“ казах аз. „Ти лъжеш.“
„Аз не лъжа,“ каза той. „Виж. Аз имам доказателства.“
Той извади от чантата си няколко документи. Документи, които ми показваха, че Итан е взел пари от тях. Документи, които ми показваха, че той е предал техния бизнес. Документи, които ми показваха, че той е крадец.
„Какво искате?“ попитах аз, ръцете ми трепереха.
„Искам да ми помогнеш,“ каза той. „Искам да ми помогнеш да се справя с Итан. Искам да ми помогнеш да си върна парите.“
„Не,“ казах аз. „Аз не мога да ти помогна. Аз съм негова съпруга.“
„Ако не ми помогнеш,“ каза той, „той ще те унищожи. Той ще унищожи теб и дъщеря ти. Той ще ви унищожи, както той унищожи мен.“
„Не,“ казах аз. „Аз не мога да повярвам.“
„Ти трябва да повярваш,“ каза той. „Ти трябва да избереш. Или да бъдеш с него, или да бъдеш с мен. Но знай, че ако избереш него, ти ще умреш. Ти ще умреш с него.“
И той си тръгна. Останах сама, с Лили, и с документите в ръката си. Документи, които ми показваха един друг свят. Един свят, който не познавах.
Глава седма: Отмъщението на Пенка
Пенка се завърна в града с ново самочувствие. Тя беше намерила съюзници, които да ѝ помогнат в отмъщението. Единият беше Калоян, а другият беше един от най-опасните партньори на покойния ѝ съпруг – Борис.
Пенка беше напълно сигурна, че този път ще успее. Тя беше намерила слабите места на Итан, неговите тайни, които той беше криел от Клара. Тя знаеше, че единственият начин да се справи с него е да се обърне срещу неговото семейство.
Срещнахме се с Пенка в едно кафене, както беше обещала. Тя беше усмихната, щастлива. Сякаш беше спечелила лотарията.
„Здравейте, Клара,“ каза тя. „Седни, моля те.“
Аз седнах. Лицето ми беше мрачно. „Къде е Итан?“
„Итан?“ каза тя. „Той има някои проблеми. Някои проблеми, които са свързани с баща му. С неговия бизнес.“
„Знаех, че ще дойдеш,“ казах аз. „Знаех, че няма да се предадеш.“
„Никога,“ каза тя. „Аз никога няма да се предам. Особено когато знам, че съм права. И аз съм права, Клара. Итан е престъпник. Той е крадец. Той е убиец.“
„Не,“ казах аз. „Ти лъжеш.“
„Не, аз не лъжа,“ каза тя. „Виж.“
Тя извади от чантата си една папка. Папка, пълна с документи, снимки, видеоклипове. Документи, които ми показваха, че Итан е убил един човек, който е бил партньор на баща му.
Сърцето ми спря. „Не,“ казах аз. „Това не е истина.“
„Истина е,“ каза тя. „Това е истината за твоя съпруг. Той е убиец. И аз ще го докажа.“
„Какво искаш?“ попитах аз.
„Искам да ми помогнеш,“ каза тя. „Искам да ми помогнеш да се справя с Итан. Искам да ми помогнеш да го изпратя в затвора. Искам да го унищожа.“
„Не,“ казах аз. „Аз не мога да ти помогна. Аз го обичам.“
„Ако не му помогнеш,“ каза тя, „той ще те убие. Той ще те убие, както уби и онзи човек. Той ще те убие, защото ти знаеш твърде много. Той ще те убие, защото ти си се опитала да го предадеш.“
„Не,“ казах аз. „Аз не мога да повярвам.“
„Ти трябва да повярваш,“ каза тя. „Ти трябва да се страхуваш от него. Ти трябва да избягаш.“
„Не,“ казах аз. „Аз няма да го направя.“
„Тогава,“ каза тя, „аз ще го направя сама. Ще те унищожа. Ще унищожа теб и твоето семейство. Ще ви унищожа, както вие унищожихте мен.“
Тя се изправи и си тръгна. Останах сама, с папката в ръката си. Папка, пълна с ужасни тайни.
Глава осма: Сделката на Борис
Итан се завърна вкъщи след няколко дни. Беше уморен, блед. Беше се променил. Вече не беше този Итан, когото познавах. Той беше мрачен, тих. Сякаш имаше товар на раменете си.
„Къде беше?“ попитах аз.
„Бях зает,“ каза той. „Трябваше да се справя с някои неща.“
„Борис ми се обади,“ казах аз. „Той ми каза, че ти си крадец. Че ти си предал партньорите на баща ти.“
Итан погледна към мен, очите му бяха пълни с гняв. „Той лъже. Той е лъжец. Той е човек, който иска да ни унищожи.“
„Пенка ми се обади,“ казах аз. „Тя ми каза, че ти си убиец. Тя ми показа доказателства.“
Итан седна на дивана. Той затвори очи. „Тя също лъже. Тя е зла. Тя е жена, която иска да ни унищожи. Тя е жена, която е отговорна за смъртта на баща ми.“
Сърцето ми спря. „Какво?“
„Баща ми,“ каза той. „Той не умря от сърдечен удар. Той беше убит. Той беше убит от Пенка.“
„Не,“ казах аз. „Ти лъжеш.“
„Не, аз не лъжа,“ каза той. „Тя го е убила, за да си възвърне парите. Тя го е убила, за да ме унищожи. Тя го е убила, за да има всичко.“
„Какво ще правим?“ попитах аз.
„Ще се боря,“ каза той. „Ще се боря за теб и за Лили. Ще се боря, за да я защитя. Ще се боря, за да я изпратя в затвора.“
Но аз знаех, че той не може да го направи. Той нямаше доказателства. Той нямаше нищо.
На следващия ден, когато бяхме вкъщи, телефонът ми звънна. Беше Борис.
„Здравейте, Клара,“ каза той. „Трябва да се срещнем. Имам предложение за теб.“
„Не,“ казах аз. „Аз не искам да те виждам.“
„Ти трябва да ме видиш,“ каза той. „Аз имам доказателства, които ще унищожат Итан. Аз имам доказателства, които ще го изпратят в затвора.“
„Какво искаш?“ попитах аз.
„Искам да ми помогнеш,“ каза той. „Искам да ми помогнеш да се справя с него. Искам да ми помогнеш да си върна парите.“
„Не,“ казах аз. „Аз не мога да ти помогна.“
„Тогава,“ каза той, „ще го направя сам. Ще го унищожа. Ще го изпратя в затвора. И ти ще бъдеш сама. И ти ще бъдеш без нищо.“
Сърцето ми започна да бие силно. Не можех да повярвам. Борис ми предлагаше сделка. Сделка, която щеше да унищожи Итан. Сделка, която щеше да унищожи мен.
„Какво трябва да направя?“ попитах аз.
„Трябва да ми помогнеш,“ каза той. „Трябва да ми помогнеш да се добера до документите на баща му. Документите, които са скрити в кабинета му. Документите, които ще го унищожат.“
Аз се поколебах. Не можех да го направя. Не можех да предам Итан.
„Искаш ли да бъдеш с него, или да бъдеш с мен?“ попита той. „Искаш ли да бъдеш с убиец, или да бъдеш с човек, който ще те защити?“
Аз затворих телефона. Не знаех какво да мисля. Борис ми предлагаше спасение. Но на каква цена? На цената на предателството. На цената на разрушаването на семейството ми.
Глава девета: Изборът
Дните се нижеха, а напрежението в къщата ставаше непоносимо. Итан беше като призрак – мълчалив, отчужден, погълнат от своите тайни. Аз бях разкъсана между любовта си към него и страха от това, което бях разбрала. Документите на Борис и Пенка тежаха като камък в душата ми. Можех ли да им вярвам? Можеше ли всичко, което ми бяха казали, да е истина?
Една вечер, докато Итан спеше, аз реших. Трябваше да видя документите на баща му. Трябваше да разбера истината. Не можех да живея повече в тази лъжа.
Слязох тихо в кабинета му. В стаята беше тъмно. Единствената светлина идваше от луната, която грееше през прозореца. Отворих една от кутиите, която бях видяла преди няколко седмици. Вътре имаше стари счетоводни документи, договори, снимки. Една от снимките беше на Итан и баща му, усмихнати, щастливи. Но до тях имаше още един мъж, който беше с мрачно изражение. Беше Борис.
Погледнах към един от договорите. Беше договор за продажба на имоти. Имот, който Итан беше наследил от баща си. Но в договора имаше една клауза. Ако Итан се ожени, имотите трябваше да бъдат продадени и парите да бъдат дадени на Борис.
Сърцето ми спря. Завещанието на баща му беше не само за да я унищожи. То беше за да я използва. То беше за да я използва, за да се отърве от Борис. И той беше знаел това през цялото време. Той беше знаел, че ако се ожени за мен, той ще трябва да му даде парите. И той го беше направил.
„Какво правиш тук, Клара?“
Гласът на Итан ме стресна. Аз се обърнах. Той беше там, на вратата, с лице, пълно с гняв.
„Аз… аз просто… търсех нещо,“ казах аз.
„Лъжеш,“ каза той. „Ти се опитваш да ме предадеш. Ти си на страната на Пенка. Ти си на страната на Борис.“
„Не,“ казах аз. „Аз просто исках да знам истината. Аз просто исках да знам защо ти ме използва.“
Итан се приближи до мен. „Аз не те използвам. Аз те обичам. Аз те обичам, защото ти си моят живот. Аз те обичам, защото ти си моята надежда.“
„Не мисля така,“ казах аз. „Ти си ме използвал. Ти си ме използвал, за да се отървеш от Борис. Ти си ме използвал, за да си възвърнеш парите.“
Итан седна на бюрото си. Той зарови лице в ръцете си. „Аз бях млад. Аз бях глупав. Аз се страхувах. Страхувах се от Борис. Той е опасен. Той е човек, който ще направи всичко, за да си възвърне парите. Той ще убие всеки, който му се изпречи на пътя.“
„Значи,“ казах аз, „ти си ме използвал, за да се защитиш. Ти си ме използвал, за да ме изпратиш в капана.“
„Не,“ каза той. „Аз те обичам. Аз те обичам, защото ти си моето спасение. Ти си моето спасение от света на баща ми.“
„Аз не мога да бъда с теб,“ казах аз. „Аз не мога да бъда с теб, ако не ми казваш истината.“
И аз излязох от стаята. Оставих го сам.
Глава десета: Изповед
След като излязох от кабинета на Итан, аз се прибрах в спалнята. Не можех да спра да плача. Всичко, в което бях вярвала, беше лъжа. Итан не ме обичаше. Той ме използваше. Аз бях просто инструмент, с който да се отърве от своите проблеми.
След няколко минути, Итан влезе в стаята. Той седна до мен на леглото. „Клара,“ каза той, „моля те, не ме оставяй. Аз те обичам.“
„Не,“ казах аз. „Ти не ме обичаш. Ти ме използваш.“
„Не,“ каза той. „Не е така. Аз те обичам. Аз те обичам от първия път, когато те видях. Аз те обичам, защото ти си силна. Ти си независима. Ти си майка. Ти си жена, която е преживяла много.“
„Тогава защо не ми каза?“ попитах аз. „Защо не ми каза истината за баща ти? Защо не ми каза истината за Борис?“
Итан погледна към мен. Очите му бяха пълни със сълзи. „Аз се страхувах. Страхувах се, че ще ме оставиш. Страхувах се, че ще ме осъдиш. Страхувах се, че ще ме видиш като чудовище.“
„Ти си ме използвал,“ казах аз.
„Не,“ каза той. „Аз те обичам. Аз те обичам, защото ти си моята надежда. Ти си моята надежда, че аз мога да бъда добър човек. Ти си моята надежда, че аз мога да бъда добър баща на Лили.“
„Какво?“ попитах аз.
„Баща ми,“ каза той. „Той ме е научил, че единственият начин да се справиш с проблемите е да ги избягаш. Той ме е научил, че единственият начин да се справиш с хората е да ги използваш. Но аз не искам да бъда като него. Аз не искам да бъда като него. Аз искам да бъда като теб.“
„Ти си ме използвал,“ казах аз.
„Да,“ каза той. „Аз те използвах. Аз те използвах, за да се отърва от Борис. Но аз те обичах през цялото време. Аз те обичах през цялото време, Клара. Аз те обичах, защото ти си моята надежда.“
Аз не знаех какво да мисля. Итан ми призна всичко. Той ми призна, че ме е използвал. Но той също ми призна, че ме обича.
„Какво ще правим?“ попитах аз.
„Ще се боря,“ каза той. „Ще се боря за теб и за Лили. Ще се боря за нашето семейство. Ще се боря, за да бъда добър човек.“
„Аз също ще се боря,“ казах аз. „Аз ще се боря за теб. Аз ще се боря за нашето семейство.“
И ние се прегърнахме. В този момент, аз знаех, че той е моят човек. Той е човекът, който е направил грешки. Но той е човекът, който се е променил. Той е човекът, който ме обича.
Глава единадесета: Завръщането на Калоян
След като се помирихме с Итан, аз се чувствах по-добре. Той ми разказа всичко за баща си, за Борис, за Пенка. Разбрах, че той не е лош човек. Той е просто жертва на обстоятелствата.
Но нашите проблеми не бяха приключили. Калоян все още беше там, чакаше своя момент. Той беше подал иск за родителски права. Той беше готов да се бори за Лили.
Една вечер, докато бяхме на вечеря, телефонът ми звънна. Беше Калоян.
„Здравейте, Клара,“ каза той. „Имам нещо за теб.“
„Какво?“ попитах аз.
„Информация,“ каза той. „Информация за твоя съпруг. И защо той е изчезнал.“
Сърцето ми спря. „Къде си?“
„Ела в кафенето,“ каза той. „Аз те чакам.“
Аз се облякох и отидох в кафенето. Калоян беше там, седнал на маса, с чаша кафе в ръката си. Той се усмихна, когато ме видя.
„Здравейте, Клара,“ каза той. „Седни. Трябва да поговорим.“
„Къде е Итан?“ попитах аз.
„Итан?“ каза той. „Той има някои проблеми. Някои проблеми, които са свързани с неговия баща.“
„Пенка ми каза,“ казах аз. „Тя ми каза, че баща ти е бил бандит. Тя ми показа снимки.“
„Не,“ каза той. „Тя лъже. Тя е зла. Тя е жена, която иска да ни унищожи. Тя е жена, която е отговорна за смъртта на баща ми.“
„Какво?“ попитах аз.
„Баща ми,“ каза той. „Той не умря от сърдечен удар. Той беше убит. Той беше убит от Пенка.“
„Не,“ казах аз. „Ти лъжеш.“
„Не, аз не лъжа,“ каза той. „Тя го е убила, за да си възвърне парите. Тя го е убила, за да ме унищожи. Тя го е убила, за да има всичко.“
„Какво ще правим?“ попитах аз.
„Ще се боря,“ каза той. „Ще се боря за теб и за Лили. Ще се боря за нашето семейство. Ще се боря, за да я защитя. Ще се боря, за да я изпратя в затвора.“
Но аз знаех, че той не може да го направи. Той нямаше доказателства. Той нямаше нищо.
На следващия ден, когато бяхме вкъщи, телефонът ми звънна. Беше Борис.
„Здравейте, Клара,“ каза той. „Трябва да се срещнем. Имам предложение за теб.“
„Не,“ казах аз. „Аз не искам да те виждам.“
„Ти трябва да ме видиш,“ каза той. „Аз имам доказателства, които ще унищожат Итан. Аз имам доказателства, които ще го изпратят в затвора.“
„Какво искаш?“ попитах аз.
„Искам да ми помогнеш,“ каза той. „Искам да ми помогнеш да се справя с него. Искам да ми помогнеш да си върна парите.“
„Не,“ казах аз. „Аз не мога да ти помогна.“
„Тогава,“ каза той, „ще го направя сам. Ще го унищожа. Ще го изпратя в затвора. И ти ще бъдеш сама. И ти ще бъдеш без нищо.“
Сърцето ми започна да бие силно. Не можех да повярвам. Борис ми предлагаше сделка. Сделка, която щеше да унищожи Итан. Сделка, която щеше да унищожи мен.
„Какво трябва да направя?“ попитах аз.
„Трябва да ми помогнеш,“ каза той. „Трябва да ми помогнеш да се добера до документите на баща му. Документите, които са скрити в кабинета му. Документите, които ще го унищожат.“
Аз се поколебах. Не можех да го направя. Не можех да предам Итан.
„Искаш ли да бъдеш с него, или да бъдеш с мен?“ попита той. „Искаш ли да бъдеш с убиец, или да бъдеш с човек, който ще те защити?“
Аз затворих телефона. Не знаех какво да мисля. Борис ми предлагаше спасение. Но на каква цена? На цената на предателството. На цената на разрушаването на семейството ми.
Глава дванадесета: Завещанието на Георги
Дните се нижеха, а напрежението в къщата ставаше непоносимо. Итан беше като призрак – мълчалив, отчужден, погълнат от своите тайни. Аз бях разкъсана между любовта си към него и страха от това, което бях разбрала. Документите на Борис и Пенка тежаха като камък в душата ми. Можех ли да им вярвам? Можеше ли всичко, което ми бяха казали, да е истина?
Една вечер, докато Итан спеше, аз реших. Трябваше да видя документите на баща му. Трябваше да разбера истината. Не можех да живея повече в тази лъжа.
Слязох тихо в кабинета му. В стаята беше тъмно. Единствената светлина идваше от луната, която грееше през прозореца. Отворих една от кутиите, която бях видяла преди няколко седмици. Вътре имаше стари счетоводни документи, договори, снимки. Една от снимките беше на Итан и баща му, усмихнати, щастливи. Но до тях имаше още един мъж, който беше с мрачно изражение. Беше Борис.
Погледнах към един от договорите. Беше договор за продажба на имоти. Имот, който Итан беше наследил от баща си. Но в договора имаше една клауза. Ако Итан се ожени, имотите трябваше да бъдат продадени и парите да бъдат дадени на Борис.
Сърцето ми спря. Завещанието на баща му беше не само за да я унищожи. То беше за да я използва. То беше за да я използва, за да се отърве от Борис. И той беше знаел това през цялото време. Той беше знаел, че ако се ожени за мен, той ще трябва да му даде парите. И той го беше направил.
„Какво правиш тук, Клара?“
Гласът на Итан ме стресна. Аз се обърнах. Той беше там, на вратата, с лице, пълно с гняв.
„Аз… аз просто… търсех нещо,“ казах аз.
„Лъжеш,“ каза той. „Ти се опитваш да ме предадеш. Ти си на страната на Пенка. Ти си на страната на Борис.“
„Не,“ казах аз. „Аз просто исках да знам истината. Аз просто исках да знам защо ти ме използва.“
Итан се приближи до мен. „Аз не те използвам. Аз те обичам. Аз те обичам, защото ти си моят живот. Аз те обичам, защото ти си моята надежда.“
„Не мисля така,“ казах аз. „Ти си ме използвал. Ти си ме използвал, за да се отървеш от Борис. Ти си ме използвал, за да си възвърнеш парите.“
Итан седна на бюрото си. Той зарови лице в ръцете си. „Аз бях млад. Аз бях глупав. Аз се страхувах. Страхувах се от Борис. Той е опасен. Той е човек, който ще направи всичко, за да си възвърне парите. Той ще убие всеки, който му се изпречи на пътя.“
„Значи,“ казах аз, „ти си ме използвал, за да се защитиш. Ти си ме използвал, за да ме изпратиш в капана.“
„Не,“ каза той. „Аз те обичам. Аз те обичам, защото ти си моето спасение. Ти си моето спасение от света на баща ми.“
„Аз не мога да бъда с теб,“ казах аз. „Аз не мога да бъда с теб, ако не ми казваш истината.“
И аз излязох от стаята. Оставих го сам.
Глава тринадесета: Завещанието на Георги
След като излязох от кабинета на Итан, аз се прибрах в спалнята. Не можех да спра да плача. Всичко, в което бях вярвала, беше лъжа. Итан не ме обичаше. Той ме използваше. Аз бях просто инструмент, с който да се отърве от своите проблеми.
След няколко минути, Итан влезе в стаята. Той седна до мен на леглото. „Клара,“ каза той, „моля те, не ме оставяй. Аз те обичам.“
„Не,“ казах аз. „Ти не ме обичаш. Ти ме използваш.“
„Не,“ каза той. „Не е така. Аз те обичам. Аз те обичам от първия път, когато те видях. Аз те обичам, защото ти си силна. Ти си независима. Ти си майка. Ти си жена, която е преживяла много.“
„Тогава защо не ми каза?“ попитах аз. „Защо не ми каза истината за баща ти? Защо не ми каза истината за Борис?“
Итан погледна към мен. Очите му бяха пълни със сълзи. „Аз се страхувах. Страхувах се, че ще ме оставиш. Страхувах се, че ще ме осъдиш. Страхувах се, че ще ме видиш като чудовище.“
„Ти си ме използвал,“ казах аз.
„Да,“ каза той. „Аз те използвах. Аз те използвах, за да се отърва от Борис. Но аз те обичах през цялото време. Аз те обичах през цялото време, Клара. Аз те обичах, защото ти си моята надежда.“
Аз не знаех какво да мисля. Итан ми призна всичко. Той ми призна, че ме е използвал. Но той също ми призна, че ме обича.
„Какво ще правим?“ попитах аз.
„Ще се боря,“ каза той. „Ще се боря за теб и за Лили. Ще се боря за нашето семейство. Ще се боря, за да бъда добър човек.“
„Аз също ще се боря,“ казах аз. „Аз ще се боря за теб. Аз ще се боря за нашето семейство.“
И ние се прегърнахме. В този момент, аз знаех, че той е моят човек. Той е човекът, който е направил грешки. Но той е човекът, който се е променил. Той е човекът, който ме обича.
Глава четиринадесета: Завръщането на Калоян
След като се помирихме с Итан, аз се чувствах по-добре. Той ми разказа всичко за баща си, за Борис, за Пенка. Разбрах, че той не е лош човек. Той е просто жертва на обстоятелствата.
Но нашите проблеми не бяха приключили. Калоян все още беше там, чакаше своя момент. Той беше подал иск за родителски права. Той беше готов да се бори за Лили.
Една вечер, докато бяхме на вечеря, телефонът ми звънна. Беше Калоян.
„Здравейте, Клара,“ каза той. „Имам нещо за теб.“
„Какво?“ попитах аз.
„Информация,“ каза той. „Информация за твоя съпруг. И защо той е изчезнал.“
Сърцето ми спря. „Къде си?“
„Ела в кафенето,“ каза той. „Аз те чакам.“
Аз се облякох и отидох в кафенето. Калоян беше там, седнал на маса, с чаша кафе в ръката си. Той се усмихна, когато ме видя.
„Здравейте, Клара,“ каза той. „Седни. Трябва да поговорим.“
„Къде е Итан?“ попитах аз.
„Итан?“ каза той. „Той има някои проблеми. Някои проблеми, които са свързани с неговия баща.“
„Пенка ми каза,“ казах аз. „Тя ми каза, че баща ти е бил бандит. Тя ми показа снимки.“
„Не,“ каза той. „Тя лъже. Тя е зла. Тя е жена, която иска да ни унищожи. Тя е жена, която е отговорна за смъртта на баща ми.“
„Какво?“ попитах аз.
„Баща ми,“ каза той. „Той не умря от сърдечен удар. Той беше убит. Той беше убит от Пенка.“
„Не,“ казах аз. „Ти лъжеш.“
„Не, аз не лъжа,“ каза той. „Тя го е убила, за да си възвърне парите. Тя го е убила, за да ме унищожи. Тя го е убила, за да има всичко.“
„Какво ще правим?“ попитах аз.
„Ще се боря,“ каза той. „Ще се боря за теб и за Лили. Ще се боря за нашето семейство. Ще се боря, за да я защитя. Ще се боря, за да я изпратя в затвора.“
Но аз знаех, че той не може да го направи. Той нямаше доказателства. Той нямаше нищо.
На следващия ден, когато бяхме вкъщи, телефонът ми звънна. Беше Борис.
„Здравейте, Клара,“ каза той. „Трябва да се срещнем. Имам предложение за теб.“
„Не,“ казах аз. „Аз не искам да те виждам.“
„Ти трябва да ме видиш,“ каза той. „Аз имам доказателства, които ще унищожат Итан. Аз имам доказателства, които ще го изпратят в затвора.“
„Какво искаш?“ попитах аз.
„Искам да ми помогнеш,“ каза той. „Искам да ми помогнеш да се справя с него. Искам да ми помогнеш да си върна парите.“
„Не,“ казах аз. „Аз не мога да ти помогна.“
„Тогава,“ каза той, „ще го направя сам. Ще го унищожа. Ще го изпратя в затвора. И ти ще бъдеш сама. И ти ще бъдеш без нищо.“
Сърцето ми започна да бие силно. Не можех да повярвам. Борис ми предлагаше сделка. Сделка, която щеше да унищожи Итан. Сделка, която щеше да унищожи мен.
„Какво трябва да направя?“ попитах аз.
„Трябва да ми помогнеш,“ каза той. „Трябва да ми помогнеш да се добера до документите на баща му. Документите, които са скрити в кабинета му. Документите, които ще го унищожат.“
Аз се поколебах. Не можех да го направя. Не можех да предам Итан.
„Искаш ли да бъдеш с него, или да бъдеш с мен?“ попита той. „Искаш ли да бъдеш с убиец, или да бъдеш с човек, който ще те защити?“
Аз затворих телефона. Не знаех какво да мисля. Борис ми предлагаше спасение. Но на каква цена? На цената на предателството. На цената на разрушаването на семейството ми.
Глава петнадесета: Завещанието на Георги
Дните се нижеха, а напрежението в къщата ставаше непоносимо. Итан беше като призрак – мълчалив, отчужден, погълнат от своите тайни. Аз бях разкъсана между любовта си към него и страха от това, което бях разбрала. Документите на Борис и Пенка тежаха като камък в душата ми. Можех ли да им вярвам? Можеше ли всичко, което ми бяха казали, да е истина?
Една вечер, докато Итан спеше, аз реших. Трябваше да видя документите на баща му. Трябваше да разбера истината. Не можех да живея повече в тази лъжа.
Слязох тихо в кабинета му. В стаята беше тъмно. Единствената светлина идваше от луната, която грееше през прозореца. Отворих една от кутиите, която бях видяла преди няколко седмици. Вътре имаше стари счетоводни документи, договори, снимки. Една от снимките беше на Итан и баща му, усмихнати, щастливи. Но до тях имаше още един мъж, който беше с мрачно изражение. Беше Борис.
Погледнах към един от договорите. Беше договор за продажба на имоти. Имот, който Итан беше наследил от баща си. Но в договора имаше една клауза. Ако Итан се ожени, имотите трябваше да бъдат продадени и парите да бъдат дадени на Борис.
Сърцето ми спря. Завещанието на баща му беше не само за да я унищожи. То беше за да я използва. То беше за да я използва, за да се отърве от Борис. И той беше знаел това през цялото време. Той беше знаел, че ако се ожени за мен, той ще трябва да му даде парите. И той го беше направил.
„Какво правиш тук, Клара?“
Гласът на Итан ме стресна. Аз се обърнах. Той беше там, на вратата, с лице, пълно с гняв.
„Аз… аз просто… търсех нещо,“ казах аз.
„Лъжеш,“ каза той. „Ти се опитваш да ме предадеш. Ти си на страната на Пенка. Ти си на страната на Борис.“
„Не,“ казах аз. „Аз просто исках да знам истината. Аз просто исках да знам защо ти ме използва.“
Итан се приближи до мен. „Аз не те използвам. Аз те обичам. Аз те обичам, защото ти си моят живот. Аз те обичам, защото ти си моята надежда.“
„Не мисля така,“ казах аз. „Ти си ме използвал. Ти си ме използвал, за да се отървеш от Борис. Ти си ме използвал, за да си възвърнеш парите.“
Итан седна на бюрото си. Той зарови лице в ръцете си. „Аз бях млад. Аз бях глупав. Аз се страхувах. Страхувах се от Борис. Той е опасен. Той е човек, който ще направи всичко, за да си възвърне парите. Той ще убие всеки, който му се изпречи на пътя.“
„Значи,“ казах аз, „ти си ме използвал, за да се защитиш. Ти си ме използвал, за да ме изпратиш в капана.“
„Не,“ каза той. „Аз те обичам. Аз те обичам, защото ти си моето спасение. Ти си моето спасение от света на баща ми.“
„Аз не мога да бъда с теб,“ казах аз. „Аз не мога да бъда с теб, ако не ми казваш истината.“
И аз излязох от стаята. Оставих го сам.
Глава шестнадесета: Завещанието на Георги
След като излязох от кабинета на Итан, аз се прибрах в спалнята. Не можех да спра да плача. Всичко, в което бях вярвала, беше лъжа. Итан не ме обичаше. Той ме използваше. Аз бях просто инструмент, с който да се отърве от своите проблеми.
След няколко минути, Итан влезе в стаята. Той седна до мен на леглото. „Клара,“ каза той, „моля те, не ме оставяй. Аз те обичам.“
„Не,“ казах аз. „Ти не ме обичаш. Ти ме използваш.“
„Не,“ каза той. „Не е така. Аз те обичам. Аз те обичам от първия път, когато те видях. Аз те обичам, защото ти си силна. Ти си независима. Ти си майка. Ти си жена, която е преживяла много.“
„Тогава защо не ми каза?“ попитах аз. „Защо не ми каза истината за баща ти? Защо не ми каза истината за Борис?“
Итан погледна към мен. Очите му бяха пълни със сълзи. „Аз се страхувах. Страхувах се, че ще ме оставиш. Страхувах се, че ще ме осъдиш. Страхувах се, че ще ме видиш като чудовище.“
„Ти си ме използвал,“ казах аз.
„Да,“ каза той. „Аз те използвах. Аз те използвах, за да се отърва от Борис. Но аз те обичах през цялото време. Аз те обичах през цялото време, Клара. Аз те обичах, защото ти си моята надежда.“
Аз не знаех какво да мисля. Итан ми призна всичко. Той ми призна, че ме е използвал. Но той също ми призна, че ме обича.
„Какво ще правим?“ попитах аз.
„Ще се боря,“ каза той. „Ще се боря за теб и за Лили. Ще се боря за нашето семейство. Ще се боря, за да бъда добър човек.“
„Аз също ще се боря,“ казах аз. „Аз ще се боря за теб. Аз ще се боря за нашето семейство.“
И ние се прегърнахме. В този момент, аз знаех, че той е моят човек. Той е човекът, който е направил грешки. Но той е човекът, който се е променил. Той е човекът, който ме обича.