Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяло лято събирам утайката на кафето – после само ѝ драсвам клечката и чиста работа
  • Новини

Цяло лято събирам утайката на кафето – после само ѝ драсвам клечката и чиста работа

Иван Димитров Пешев май 21, 2023
utataistasktkasto.png

Един от най-подценяваните продукти във всеки дом е утайката от сутрешното кафе – обикновено без да се замисляме я хвърляме на боклука, неподозирайки, че може да ни послужи чудесно за нещо полезно.

В този продукт се съдържат толкова много полезни вещества, че чак не е за вярване. Днес ще споделим с вас за какво можете да използвате утайката от кафето и защо никога не бива да я изхвърляте.

Сигурни сме, че от тук нататък ще събирате утайката в бурканче и нито за миг няма да решите да я изхвърлите.

 

Ето за какво може да ни послужи кофеиновата утайка:

• Тор за растенията в градината

Утайката е перфектно средство за подхранване на растенията в градината и цветята в саксиите. Благодарение на нея, цветята и растенията ще растат здрави и ще изглеждат много по-добре. Можете директно да я разпръснете около корените или да я смесите с вода и да полеете вашите зелени любимци.

• Прогонване на котките

Знаете ли, че котките не обичат миризмата на кафе? Ако разпръснете утайка около растенията, вие ще им помогнете да странят от тях и няма да разравят почвата около любимите ви цветя.

• Предпазва от охлюви

Един от най-големите страхове на градинарите са охлювите. Те се хранят с листата на растенията и са способни да ги унищожат, посредством това. С утайката категорично ще се справите с тях и ще ги прогоните от градината си. Това натурално средство им действа по същия начин като при котките.

 

• Пази от бълхи, комари

Ако забележите, че по вашия домашен любимец са плъзнали бълхи, лесно можете да го отървете от тях. Единствено е нужно да втриете малко количество утайка в козината и да масажирате нежно. След това изкъпете кучето и с това слагате край на проблема.

Ако пък редовно ставате жертва на кръвосмучещите комари при опит да си направите романтична вечеря на балкона, ето едно простичко спасение:

 

Просто съберете използваната утайка от кафе в подходящ съд. Покрийте с фолио, оставете да изсъхне на слънце. Преместете утайката на чист въздух, например на балкона, и просто я запалете с кибрит, докато се появи дим.

 

Той е този, който с миризмата си ще обезкуражи всички комари в района да искат да се доближат до вашата територия.
А ако просто разпръснете утайката от кафе по земята около къщата, тогава досадните насекоми повече няма да ви притесняват.

Сигурни сме, че следващия път, в който решите да хвърлите утайката от кафе, ще се замислите сериозно дали да го направите.

Continue Reading

Previous: Изпробвани начини как да се справите с листните въшки завинаги, някои решения лежат в хладилника ви
Next: Това се случва с тялото ви, ако ядете сирене всеки ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.