Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Часове делят Русия от обявяване на дефолт
  • Новини

Часове делят Русия от обявяване на дефолт

Иван Димитров Пешев юни 27, 2022
deofelfeltrusiisis.jpg

След като месеци наред Русия се колебаеше на ръба на дефолта, сега вече я делят само часове от драматичния момент във финансовата битка, която САЩ и други държави водят срещу Кремъл заради нахлуването му в Украйна.

Гратисният период за пропуснати плащания по облигации в размер на около 100 млн. долара, блокирани поради широкообхватните санкции, приключва тази вечерта. Няма да има официална декларация, а Русия вече оспорва определянето, но ако инвеститорите не получат парите си до крайния срок, в понеделник сутринта ще настъпи „случай на неизпълнение“, според документите за облигациите, съобщи Блумбърг.

Засега това е до голяма степен символично събитие, като се има предвид, че Русия вече е икономически, финансов и политически изгнаник в по-голямата част от света. Но то показва как САЩ, Европа и други страни са затегнали гайките от началото на инвазията през февруари, за да направят почти невъзможно за Русия да извършва това, което иначе би било нормален финансов обмен.

За Русия това ще бъде първият външен дефолт след болшевишкото отхвърляне на дълговете от царската епоха през 1918 г. В началото на тази година страната беше много близо до подобен момент, но успя да се спаси с последни сили, като смени метода на плащане. Този алтернативен начин беше блокиран през май – само няколко дни преди падежа на 100 млн. долара, когато САЩ затвориха вратичката със санкциите, която позволяваше на американските инвеститори да получават плащания по държавни облигации.

Сега въпросът е какво ще се случи по-нататък, тъй като пазарите са изправени пред уникалния сценарий на неизправен кредитополучател, който има готовност и ресурси да плати, но не може.

Обикновено големите рейтингови агенции са тези, които трябва да обявят дефолт, но санкциите им забраняват да работят с Русия. Притежателите на облигации биха могли да се обединят и да направят свое собствено изявление, но може би ще предпочетат да изчакат развитието на войната в Украйна и нивото на санкциите, докато се опитват да разберат какъв е шансът да си върнат парите или поне част от тях.

„Обявяването на фалит е символично събитие“, каза Такахиде Киучи, икономист в Nomura Research Institute в Токио. „Руското правителство вече загуби възможността да емитира дълг, деноминиран в долари. Русия не може да взема заеми от повечето чужди държави“

Тъй като санкциите, наложени на руските власти, банки и физически лица, все повече прекъсват пътищата за плащане, Русия твърди, че е изпълнила задълженията си към кредиторите, като е прехвърлила плащанията през май на местен платежен агент, въпреки че инвеститорите не разполагат със средствата в собствените си сметки.

По-рано тази седмица тя направи други преводи в рубли, въпреки че въпросните облигации не позволяват този вариант на плащане.

Министърът на финансите Антон Силуанов се позова на „форсмажорни обстоятелства“ като оправдание за смяната на валутата, наричайки ситуацията „фарс“. Според юристи, които са говорили пред Блумбърг по-рано този месец, правният аргумент за форсмажорни обстоятелства исторически не е обхващал санкции.

„Има всички основания да се предполага, че при изкуственото възпрепятстване на Руската федерация да обслужва външния си суверенен дълг целта е да се приложи етикетът „дефолт““, заяви Силуанов в четвъртък. „Всеки може да обяви каквото си иска и може да се опита да сложи такъв етикет. Но всеки, който разбира ситуацията, знае, че това в никакъв случай не е дефолт.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Константинова: Кабинетът беше свален, защото се справяше твърде добре с борбата с корупцията
Next: Вече официално. Кабинетът Петков остава в историята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.