Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ченгетата се развилняха! Конфискуваните коли на алкохолни водачи се увеличават лавинообразно
  • Новини

Ченгетата се развилняха! Конфискуваните коли на алкохолни водачи се увеличават лавинообразно

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
fgjgghjtttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Четири автомобила са конфискувани в Кюстендилска област, след като влязоха в сила промени в закона за шофиране след употреба на алкохол и наркотици, съобщи началникът на КАТ-Пътна полиция главен инспектор Радослав Боюклийски. И четирите случая са предадени на прокуратурата, съобщи БНР.

Буквално в първите минути след влизане на промените в 0 часа на 7 август в района на гр. Рила е спрян и установен водач с употреба на алкохол над определените нива. Следващите дни има още три такива случая, съобщи гл. инспектор Радослав Боюклийскки.

„На територията на ОД Кюстендил за момента са установени четири такива случая, действа се съгласно разпорежданията и нормативната уредба“.

Съдилищата в България вече ще могат да конфискуват в полза на държавата автомобилите на шофьори, употребили алкохол или наркотични вещества. Това, което преди година се приемаше като популистка идея на прокуратурата, вече е факт с измененията в Наказателния кодекс, публикувани в брой 67 на „Държавен вестник“.

Ето и кои са четирите случая, описвани във въпросните алинеи, при които се стига до конфискация на автомобила:

1. Ако шофирате с над 1.2 промила алкохол, за което се полагат също 1 до 3 години затвор и глоба от 200 до 1000 лева.

2. Ако вече сте осъждани по точка 1, при повторно нарушение с над 0.5 промила отново се отнема автомобилът, и се налагат от 1 до 5 години затвор, и от 500 до 1500 лева глоба.

3. Ако управлявате автомобил след употреба на „наркотични вещества или техни аналози“. Тук наказанията са конфискация, 1 до 3 години затвор и от 500 до 1500 лева глоба.

4. При рецидив по точка 3 наказанието е конфискация, 1 до 5 години затвор и глоба от 500 до 1500 лева.

При зачестилите напоследък случаи на смърт, причинени от пияни или дрогирани шофьори, конфискацията при рецидив изглежда разбираема мярка. Но много експерти изказаха съмнения по алинея 3 заради недотам надеждните тестове за наркотици, използвани от МВР. В медиите бяха популяризирани достатъчно случаи на погрешно позитивни тестове, включително след употреба на безобидни медикаменти.

Активисти за легализация на марихуаната напомнят, че сегашната система за тестване дава положителен резултат дори при човек, пушил преди повече от седмица. „Това щеше да е нормална процедура, ако имахме справедливо тестване и установяване на действително опасните водачи, а не просто употребилите преди седмица“, коментира фейсбук страницата Liberty 420, цитирана от Automedia.bg.

Увеличаването на наказанията като мярка срещу неприлагането им е типично български абсурд. И досегашните санкции щяха да са достатъчни, ако се прилагаха и важаха за всички. Рецидивистите-нарушители, които са се ползвали с опека от полицаи, прокурори и съдии, ще продължат да го правят и след промените.

Конфискуваните автомобили ще са само на „по-малко равните“. Интересното е, че на законодателите не им е хрумнало да пренесат същата мярка и в обратна посока: примерно да отнемат имуществото на корумпираните прокурори, съдии и полицаи. Макар че от това държавата би могла да спечели доста повече.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не сте дебели, а имате подут стомах – ето как да спъхнем коремчето буквално за една нощ
Next: Пуст е палатът на Денкова и Стависки край морето! Фигуристите се изръсиха близо 1 милион лева за него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.