Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Червена тревога за безброй хора! Адът идва с невиждан до сега потоп, започва масова евакуация
  • Новини

Червена тревога за безброй хора! Адът идва с невиждан до сега потоп, започва масова евакуация

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
adadpasastpaostp.jpg

На хората в три австралийски щата е наредено да се евакуират, тъй като поройните дъждове ще ги залеят, предаде Би Би Си.

Само за 24 часа в някои части на страната са паднали четири пъти повече валежи от средното количество за октомври.

Най-малко 500 къщи са наводнени, един човек е загинал, а друг е в неизвестност, докато бедствието продължава.

Наводненията в цяла Австралия са предизвикани от опустушителната сила на урагана „Ла Ниня“. Заради него тази година са загинали повече от 20 души.

Не изпускай тези оферти:

Виктория е вторият по население щат в Австралия, който беше най-силно засегнат от стихията тази седмица, съобщи Би Би Си. На няколко общности е наредено да се евакуират, включително някои в столицата на щата Мелбърн.

Наводненията заляха пътища, наложиха затваряне на училища и прекъснаха тока на 3000 къщи и предприятия.

Ройтерс даде също подробности за наводненията. Хиляди хора в Югоизточна Австралия и в западно предградие на Мелбърн бяха призовани да се евакуират, след като непрестанни дъждове за два дни предизвикаха наводнения в страната.

Големи части от щата Виктория, южната част на Нов Южен Уелс и северните райони на островния щат Тасмания, попаднаха в капана на лошото време. На някои места от сряда досега са паднали валежни количества, колкото обикновено падат за цял един месец.

Нивата на много реки в щата Мелбърн, включително на р. Мерибърнонг в западната част на Мелбърн и на р. Гулбърн, течаща северно от града, се повишиха неимоверно много, което наложи евакуация на население.

Нивото на р. Гулбърн в градчето Сиймур, на около 100 км северно от Мелбърн, достигна 7,64 метра, с което надмина рекорд, отчетен през 1974 г. Службите за реакция при бедствия и аварии са спасили повече от 200 души. Около 4000 имота са застрашени от щети заради наводненията, допълни БТА.

Даниел Андрюс, премиер на щата Виктория, каза, че утре ще бъде взето решение дали да не бъде отворено отново специално изградено щатско съоръжение за карантиниране против COVID, за да приюти този път пострадали от наводненията. Съоръжението бе официално закрито миналата седмица, след като Австралия отмени изискванията за карантиниране на пристигащите от чужбина.

Австралийският премиер Антъни Албанезе каза, че федералното правителство е в готовност да окаже помощ на засегнатите щати.

„Вече има военнослужещи на австралийската армия на място във Виктория. Това е труден момент“, каза той, цитиран от местните медии и изрази съчувствие на пострдалите.

Хиляди хора в Югоизточна Австралия и в Мелбърн са в готовност за евакуация заради проливните дъждове, предизвикали огромни наводнения.

Големи части от щата Виктория и райони на островния щат Тасмания са буквално под вода. На места от сряда досега са паднали валежи, колкото обикновено за цял месец.

На много места нивата на реките се повишиха до рекордни нива за последните няколко десетилетия.

Жилищни сгради в Мелбърн и други градове в югоизточната част на Австралия бяха наводнени днес, предаде Асошиейтед прес.

Около 70 души получиха нареждане да напуснат предградие в северозападната част на Мелбърн, както и стотици жители на два околни града в щата Виктория, съобщиха властите. Мелбърн е вторият по големина град в Австралия с население от 5 милиона души.

Около 500 жилища в щата Виктория са наводнени, а други 500 бяха откъснати от света заради придошлите води, заяви премиерът на щата Виктория Даниъл Андрюс. Той добави, че 4700 жилища са без ток.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не очакваше това, Русия си отдъхна! Владимир Путин обяви края на мобилизацията
Next: Ето го момичето, убито от камион в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.