Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Червеният конец привлича късмет и пари, но не знаете ТОВА! Ето как да направите възлите
  • Новини

Червеният конец привлича късмет и пари, но не знаете ТОВА! Ето как да направите възлите

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2023
sdfkgkdfgklflhrthrthr.png

Почти всеки втори човек е с червен конец на ръката, а дори не знае какво е предназначението му освен да го пази от уроки.

Днес от TRG ще ви разкажем всичко, което трябва да знаете във връзка с носенето му.

Днес такъв аксесоар като червена нишка може да се види навсякъде. Някои хора го носят срещу злото, други за богатство, а други мислят, че това е просто аксесоар. И сега дойде този момента- купувате си червена нишка и трябва да я вържете на ръката си. Как правилно да я поставите и защо трябва да имате 7 възела? А не три или десет примерно?

червен конец

Как да завържете червения конец

Кабала, като учението за божественото откровение, запечатано в свещените еврейски книги, обръща много внимание на нумерологията. В крайна сметка символите под формата на числа, използвани в тези съобщения, носят ключа към тайните знания, които помагат на хората във всички сфери на живота.

Според Кабала числото 7 символизира вдъхновение и трансформация. Тази фигура също символизира един от каналите, чрез които Създателят води света, така наречения канал за сила (вечност). От това се оказва, че легендарния червен конец със седем възела установява връзка с вашия духовен свят, представляващ солиден щит на пътя на всички зли, нечисти мисли и черна завист, които могат да ви навредят.

червен конец

Това е много важно да се разбере и осъзнае, защото много хора, под въздействието на всякакви знаци, започват да правят седем желания по време на ритуала на завързване на нишката или да дават обещания за себе си над всеки възел, които всъщност само нарушават ритуала, намалява защитата на червената нишка и правят лицето уязвимо. Всеки амулет трябва да се приема сериозно.

червен конец

Също така сега много червени конци се продават в аксесоари и бижутерийни магазини.

Но кабалистите казват, че не трябва да слагате на нишката си различни мъниста и висулки с амулети от други култури. Трябва да изберете за себе си това, в което вярвате и да го следвате. И разбира се, попълнете вътрешния си свят с добро.

Червеният конец трябва да бъде завързан за лявата ръка. Най-доброто е да го направи близък човек. Докато се връзвате нишката на китката се препоръчва да прочетете молитвата , която ще засили защитните действия на нишката:

„Тъй като рибите на земята са покрити с вода и злото око няма власт над тях, злото око няма власт над потомците на Йосиф. Око, което не гледа на нещо, което не принадлежи на него, не подлежи на злото око. Има и нишки от други цветове и всеки от тях има свой смисъл.

Кажете ни в коментарите, ако използвате амулети за защита на енергията ви какви са. А също така споделете статията с приятелите си в социалните мрежи!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоши новини за зрителите: Гала е пред изгонване?
Next: Как да различите българското зеле кьосе от хибрида

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.