Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Червеният конец привлича късмет и пари, но не знаете ТОВА! Ето как да направите възлите
  • Новини

Червеният конец привлича късмет и пари, но не знаете ТОВА! Ето как да направите възлите

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2023
sdfkgkdfgklflhrthrthr.png

Почти всеки втори човек е с червен конец на ръката, а дори не знае какво е предназначението му освен да го пази от уроки.

Днес от TRG ще ви разкажем всичко, което трябва да знаете във връзка с носенето му.

Днес такъв аксесоар като червена нишка може да се види навсякъде. Някои хора го носят срещу злото, други за богатство, а други мислят, че това е просто аксесоар. И сега дойде този момента- купувате си червена нишка и трябва да я вържете на ръката си. Как правилно да я поставите и защо трябва да имате 7 възела? А не три или десет примерно?

червен конец

Как да завържете червения конец

Кабала, като учението за божественото откровение, запечатано в свещените еврейски книги, обръща много внимание на нумерологията. В крайна сметка символите под формата на числа, използвани в тези съобщения, носят ключа към тайните знания, които помагат на хората във всички сфери на живота.

Според Кабала числото 7 символизира вдъхновение и трансформация. Тази фигура също символизира един от каналите, чрез които Създателят води света, така наречения канал за сила (вечност). От това се оказва, че легендарния червен конец със седем възела установява връзка с вашия духовен свят, представляващ солиден щит на пътя на всички зли, нечисти мисли и черна завист, които могат да ви навредят.

червен конец

Това е много важно да се разбере и осъзнае, защото много хора, под въздействието на всякакви знаци, започват да правят седем желания по време на ритуала на завързване на нишката или да дават обещания за себе си над всеки възел, които всъщност само нарушават ритуала, намалява защитата на червената нишка и правят лицето уязвимо. Всеки амулет трябва да се приема сериозно.

червен конец

Също така сега много червени конци се продават в аксесоари и бижутерийни магазини.

Но кабалистите казват, че не трябва да слагате на нишката си различни мъниста и висулки с амулети от други култури. Трябва да изберете за себе си това, в което вярвате и да го следвате. И разбира се, попълнете вътрешния си свят с добро.

Червеният конец трябва да бъде завързан за лявата ръка. Най-доброто е да го направи близък човек. Докато се връзвате нишката на китката се препоръчва да прочетете молитвата , която ще засили защитните действия на нишката:

„Тъй като рибите на земята са покрити с вода и злото око няма власт над тях, злото око няма власт над потомците на Йосиф. Око, което не гледа на нещо, което не принадлежи на него, не подлежи на злото око. Има и нишки от други цветове и всеки от тях има свой смисъл.

Кажете ни в коментарите, ако използвате амулети за защита на енергията ви какви са. А също така споделете статията с приятелите си в социалните мрежи!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоши новини за зрителите: Гала е пред изгонване?
Next: Как да различите българското зеле кьосе от хибрида

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.