Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна вест. Две сирачета оставя починалата Мая Борикова на 34 години
  • Новини

Черна вест. Две сирачета оставя починалата Мая Борикова на 34 години

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2023
maqborikova.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Черна вест дойде от Сандански.

Внезапно почина млада майка на две деца.

34-годишната санданчанка Мая Борикова-Калчункова е намерена мъртва днес сутринта от приятеля й Радослав, с когото живеела, предаде Струма.

Сутринта мъжът тръгнал на път, когато Мая му звъннала по телефона, за да му каже, че й е много лошо, като го помолила да се върне. Младият мъж, който е на 24 г., веднага потеглил обратно към квартирата на ул. „Борис Сарафов”, където живеят, и се натъкнал на безжизненото тяло на Мая.

Позвънил на тел. 112, след което пристигнала линейка, но екипът само констатирал смъртта на младата жена. Подаден е сигнал в РУ- Сандански и на мястото буквално „почерняло” от полиция, по-късно пристигнал и екип криминалисти от Благоевград.

Разпитани са както съпругът на Мая – Алексей Калчунков, с когото са разделени, така и настоящият й приятел. Към момента от разпитите няма данни някой от двамата мъже да е допринесъл за смъртта на Мая.

Установено е, че на 9 февруари тя се е почувствала зле и паднала в дома си. С огромен хематом и разцепена устна приятелят й я закарал в болницата в Сандански. Там, по данни на близките, 34-г. жена направила тежък епилептичен гърч и е приета с комоцио в лечебното заведение. След около 3 дни е изписана в стабилно състояние. Два дни по-късно обаче младата жена, която е работела като промоутър на козметични продукти, почина.

Трагедията е голяма. Тя има две деца – едно момиче на 9 г. от първия си брак и едно момченце на 4 г. от брака й с Алексей Калчунков, с когото са разделени от няколко години, но нямат официално развод.

По времето на фаталния инцидент децата не са били при Мая. Момичето е било при майката на Мая, а момчето от два дни било при бащата Алексей. Почернените близки поискали аутопсия, която да разкрие причината за смъртта на младата жена. Образувано е досъдебно производство, което засега е срещу неизвестен извършител.

Късно днес станаха известни и резултатите от извършената в Благоевград аутопсия. Тя разкрива, че причина за смъртта на младата жена е тежка пневмония. Вероятно това е причинило прилошаването й преди 5 дни, в резултат на което е паднала и получила комоцио. На този етап не е ясно в болницата правени ли са й други изследвания, освен от невролог за комоциото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Близките на изчезналия Емо са в несвяст заради страшна версия: Убит ли е 25-годишният младеж?
Next: Гардероб запази живи жена и новороденото ѝ бебе 4 дни под руините

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.