Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна неделя. Ето кой се оказа убитият при масов бой по време на купон в Пловдив
  • Новини

Черна неделя. Ето кой се оказа убитият при масов бой по време на купон в Пловдив

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
masovasovoasv.jpeg

10 души са арестувани. Масов бой по време на тържество в Пловдивско, 62-годишен мъж е починал

Масов бой се разрази по време на семейно тържество в село Труд. 10 души са отведени в полицията.

Няма сериозно пострадали по време на свадата. На 62-годишния домакин му е прилошало. Мъжът е имал здравословни проблеми и е бил с поставен байпас.

Извикана е Спешна помощ, но е починал, като се изясняват причините за смъртта. Полицейското присъствие в селото е засилено.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

40-годишен почина в УМБАЛ „Св. Георги“ след тежка катастрофа между микробус и каруца, пише „Марица“. По първоначална информация сблъсъкът станал между две хасковски села по тъмно. Микробусът настигнал и блъснал отзад каруцата. Ударът бил тежък.

На място пристигнали полиция и линейка. В близка болница били откарани шофьора на буса, както и жена от каруцата, които са с по-леки травми. Нараняванията на каруцаря обаче били по-тежки и той бил транспортиран в лечебното заведение в Пловдив.

Лекарите направили всичко възможно, за да спасят живота на 40-годишния мъж, но неуспешно. Той издъхнал в болницата. По случая работи полицията, образувано е досъдебно производство.

Още криминални новини:

Прокуратурата за пореден път бележи провал в дело срещу бивши шефове на наркоотделите в ГДБОП, след като Софийският градски съд е приел, че в обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения и го връща за отстраняването им. Решението на съдебния състав с председател съдия Мирослава Тодорова е от 19 октомври, съобщават от „Сега“.

Става дума за шумната операция на вече закритата Специализирана прокуратура и „Вътрешна сигурност“ на МВР през юни 2020 г., когато бяха арестувани 4 човека – началник на отдела за борба с наркотиците в ГДБОП Цветан Панков, началник сектор в същия отдел Кирил Ванков, полицай-разузнавач от националната полиция и външно за системата на МВР лице. Те бяха обвинени за участие в организирана престъпна група, която е осигурявала чадър над наркоразпространението. Адвокатите пък обявиха, че в случая става дума за провокация към подкуп. Впоследствие прокуратурата прекрати частично делото срещу единия от обвиняемите.

Според разследващите именно групата от шефове в ГДБОП е в основата на стотиците килограми колумбийски кокаин, задържани на зеленчуковата борса в „Слатина“ преди близо 3 г. Дрогата тогава беше в над 6 600 кашона с лайм и ананас, внесени от Колумбия. „Работата е продължила няколко месеца. Това, което е факт, ако мога да опиша най-общо дейността им, защото в тази група, да я наречем по този начин, участват и лица, които не са служители на МВР. Включително един, който се е представял за сътрудник на ДЕА, разбира се не е такъв“, разказа главният прокурор Иван Гешев.

Прокуратурата твърди още, че подкупите, вариращи от 20 000 до 50 000 лв. месечно, били искани и получавани като „хонорар“ за осигуряване на протекции – затрудняване или осуетяване на разработки на отдела срещу дадената наркогрупа, предприемане на действия и образуване на досъдебни производства срещу нейни конкуренти, предоставяне на информация за подготвяни полицейски операции с цел укриване на доказателства и на участници в престъпната дейност. Панков бе задържан в района на гара „Захарна фабрика“ в столицата при получаване на подкуп от участник в група за наркотици. Същия ден бяха задържани и обвиняемите Ванков и Д.Т

Две години и половина по-късно обаче делото срещу бившите шефове в ГДБОП буксува. То веднъж беше върнато от Специализирания наказателен съд на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. Тъй като специализираното правосъдие беше закрито от юли т.г. делото сега се гледа от Софийския градски съд. Той обаче също е открил съществени нарушения в обвинителния акт.

Според съдебния състав прокуратурата не е описала еднозначно и недвусмислено твърденията, които подлежат на доказване. Разследващите твърдят, че всеки един от тримата подсъдими е участвал в организираната престъпна група от началото на 2017 г. до 25.06.2020 г. Първоначално е посочено, че в началото на 2017 г. обвиняемият Панков имал нужда от пари, поради което решил да започне да предлага на лица, занимаващи се с разпространение на наркотици, протекция от ръководения от него отдел на ГДБОП.

„Липсата на изясняване на разбирането на прокурора за „началото на годината“, използването на различни изрази за един и същи период – „на неустановена дата в началото на годината“ и „няколко дни по-късно през пролетта“, води до неяснота на твърдението за началото на периода, в който се твърди, че е извършено престъплението“, посочва съдът в решението си.

Натиск

СГС също така отхвърля искането на защитата за отвод на наблюдаващия прокурор. Адвокатите твърдят, че той указвал „безпрецедентен натиск“ против единия от обвиняемите, като грубо е нарушил законоустановените правила. Това се е случило по време на разговори между обвиняемия, прокурора и служители на „Вътрешна сигурност“ в МВР, от които обаче липсват приложени протоколи. „За да бъде отведен представител на прокуратурата се изисква да бъдат изтъкнати не допуснати процесуални нарушения, а основания, които сочат на липса на безпристрастност и предубеденост, т.е. че прокурорът има интерес от решаване на делото, който е извън сферата на държавния интерес“, отбелязва съдът, с което отхвърля искането за отвод на прокурора.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не и това! Истинската причина за убийството на Виолета Донева ще ви потресе
Next: Гешев със сензационни нови разкрития за ареста на Борисов, КТБ, Васил Божков и Пеевски

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.