Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна Неделя! На живо от стадиона в Сопот, където почерня от полиция: Убиха брутално жена
  • Новини

Черна Неделя! На живо от стадиона в Сопот, където почерня от полиция: Убиха брутално жена

Иван Димитров Пешев август 7, 2022
neldeldepocl.jpg

Откриха труп на жена на стадиона в Сопот

Труп на 58-годишна жена е открит на стадиона в Сопот. Това съобщи на брифинг в село Рогош главсекът на МВР гл. комисар Петър Тодоров, пише „Марица“.

Тялото е открито рано тази сутрин от пазача на стадиона. Сигналът е подаден в 7.20 часа от него.

„В 7.20 часа тази сутрин е получен сигнал за открита мъртва жена в района на стадиона в Сопот. Текат процесуално-следствени и оперативно-издирвателни мероприятия. По първоначални причината са нанесени удари.

Имаме заподозряно лице. Намерена е от пазача на стадиона. Жертвата е родена през 1964-та година, а заподозреният – през 1975-та.

Двамата са живеели на семейни начала. Явно става въпрос за битов конфликт, повече подробности обаче ще бъдат дадени на по-късен етап“, каза Тодоров.

Още крими:

Кметът на Браниполе за Христо, убил с чук баба си: Изглеждаше тих, хората го викаха да им коси тревата

„Христо изглеждаше тих. Чух, че буйствал, но никой в селото не е подавал оплаквания срещу него. Съседи дори са го викали да им нарежда плочките в двора, да им коси тревата, такива работи“. Това заяви пред „Телеграф“ кметът на село Браниполе Даниела Стоилова за 28- годишния мъж, който уби собствената си баба с чук по време на скандал миналата седмица.

Стоилова уточни, че няма преки впечатления от семейството. Познавала ги само визуално. Знае само, че едно време дядото на Христо, на когото е кръстен младежът, е бил първият кмет на село Браниполе, което сега наброява над 3000 души. Убитата баба Митра пък била учителка преди много години в селското училище. Бащата на Христо се споминал преди около година, майка му не работела, била инвалид. Младият мъж не е семеен, откакто се е родил, за него се грижела именно баба му.

В сряда близки и съседи изпратиха в последния й път 84-годишната баба Митра. От настоятелството на църквата в Браниполе съобщиха, че ще извършат безплатно опело на убитата бивша учителка в знак на съпричастност. Така и стана. В същия ден окръжните магистрати в града на тепетата решиха да оставят Христо Сираков в ареста.

28-годишният мъж призна, че е ударил баба си, но не помни точно с какво. Той сам поиска килия от съда. „Искам да остана за постоянно в ареста“, отсече той пред магистратите. Според съда има събрани достатъчно данни, доказващи авторството на деянието. Освен това, допълват магистратите, ако обвиняемият бъде пуснат с мярка, различна от „задържане под стража“, има реална опасност да извърши друго престъпление.

„Внукът е неосъждан, но самият начин на извършване на престъплението – умъртвяване на 84-годишната му баба, която се е грижела за него, с множество удари, най-вероятно с чук, го характеризира като жесток човек и води до извод за висока обществена опасност както на извършеното деяние, така и на самия обвиняем“, мотивираха се пловдивските съдии. Освен това извършеното престъпление е изключително тежко. Ако бъде признат за виновен, законът предвижда затвор от 10 до 20 години за убийство. Решението на съда може да бъде атакувано на по-горна инстанция.

Жестокото убийство бе извършено на 30 юли във фамилната им къща в пловдивското село Браниполе. Още рано сутринта бабата и внукът се скарали за пореден път. Според местни медии съседи напоследък чували караници в дома им. Това зачестило особено след като бащата на Христо се споминал. Освен като общ работник младият мъж заработвал и в гумаджийницата на татко му.

В съботната сутрин нищо не предвещавало подобна трагедия. Според запознати младежът се прибрал почерпен, а това разгневило бабата. Така при поредната свада младежът просто грабнал един чук и го стоварил върху главата на баба си. После пак и пак. Не било нужно голямо усилие. Бабата паднала мъртва. Настанала врява. Не след дълго на място пристигнала полиция и медицински екип, който само констатирал смъртта на възрастната бивша учителка. Белезниците щракнали на ръцете на внука и той бил отведен в ареста. Пред разследващите си признал за стореното.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГДБОП и ДАНС на крак, събират служебния кабинет: Удариха институциите! Първа информация от службите за атаката
Next: Секретен гриф на британското разузнаване, предстои довечера в новините: Избиха върхушката на Кремъл

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.