Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна Неделя! На живо от стадиона в Сопот, където почерня от полиция: Убиха брутално жена
  • Новини

Черна Неделя! На живо от стадиона в Сопот, където почерня от полиция: Убиха брутално жена

Иван Димитров Пешев август 7, 2022
neldeldepocl.jpg

Откриха труп на жена на стадиона в Сопот

Труп на 58-годишна жена е открит на стадиона в Сопот. Това съобщи на брифинг в село Рогош главсекът на МВР гл. комисар Петър Тодоров, пише „Марица“.

Тялото е открито рано тази сутрин от пазача на стадиона. Сигналът е подаден в 7.20 часа от него.

„В 7.20 часа тази сутрин е получен сигнал за открита мъртва жена в района на стадиона в Сопот. Текат процесуално-следствени и оперативно-издирвателни мероприятия. По първоначални причината са нанесени удари.

Имаме заподозряно лице. Намерена е от пазача на стадиона. Жертвата е родена през 1964-та година, а заподозреният – през 1975-та.

Двамата са живеели на семейни начала. Явно става въпрос за битов конфликт, повече подробности обаче ще бъдат дадени на по-късен етап“, каза Тодоров.

Още крими:

Кметът на Браниполе за Христо, убил с чук баба си: Изглеждаше тих, хората го викаха да им коси тревата

„Христо изглеждаше тих. Чух, че буйствал, но никой в селото не е подавал оплаквания срещу него. Съседи дори са го викали да им нарежда плочките в двора, да им коси тревата, такива работи“. Това заяви пред „Телеграф“ кметът на село Браниполе Даниела Стоилова за 28- годишния мъж, който уби собствената си баба с чук по време на скандал миналата седмица.

Стоилова уточни, че няма преки впечатления от семейството. Познавала ги само визуално. Знае само, че едно време дядото на Христо, на когото е кръстен младежът, е бил първият кмет на село Браниполе, което сега наброява над 3000 души. Убитата баба Митра пък била учителка преди много години в селското училище. Бащата на Христо се споминал преди около година, майка му не работела, била инвалид. Младият мъж не е семеен, откакто се е родил, за него се грижела именно баба му.

В сряда близки и съседи изпратиха в последния й път 84-годишната баба Митра. От настоятелството на църквата в Браниполе съобщиха, че ще извършат безплатно опело на убитата бивша учителка в знак на съпричастност. Така и стана. В същия ден окръжните магистрати в града на тепетата решиха да оставят Христо Сираков в ареста.

28-годишният мъж призна, че е ударил баба си, но не помни точно с какво. Той сам поиска килия от съда. „Искам да остана за постоянно в ареста“, отсече той пред магистратите. Според съда има събрани достатъчно данни, доказващи авторството на деянието. Освен това, допълват магистратите, ако обвиняемият бъде пуснат с мярка, различна от „задържане под стража“, има реална опасност да извърши друго престъпление.

„Внукът е неосъждан, но самият начин на извършване на престъплението – умъртвяване на 84-годишната му баба, която се е грижела за него, с множество удари, най-вероятно с чук, го характеризира като жесток човек и води до извод за висока обществена опасност както на извършеното деяние, така и на самия обвиняем“, мотивираха се пловдивските съдии. Освен това извършеното престъпление е изключително тежко. Ако бъде признат за виновен, законът предвижда затвор от 10 до 20 години за убийство. Решението на съда може да бъде атакувано на по-горна инстанция.

Жестокото убийство бе извършено на 30 юли във фамилната им къща в пловдивското село Браниполе. Още рано сутринта бабата и внукът се скарали за пореден път. Според местни медии съседи напоследък чували караници в дома им. Това зачестило особено след като бащата на Христо се споминал. Освен като общ работник младият мъж заработвал и в гумаджийницата на татко му.

В съботната сутрин нищо не предвещавало подобна трагедия. Според запознати младежът се прибрал почерпен, а това разгневило бабата. Така при поредната свада младежът просто грабнал един чук и го стоварил върху главата на баба си. После пак и пак. Не било нужно голямо усилие. Бабата паднала мъртва. Настанала врява. Не след дълго на място пристигнала полиция и медицински екип, който само констатирал смъртта на възрастната бивша учителка. Белезниците щракнали на ръцете на внука и той бил отведен в ареста. Пред разследващите си признал за стореното.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГДБОП и ДАНС на крак, събират служебния кабинет: Удариха институциите! Първа информация от службите за атаката
Next: Секретен гриф на британското разузнаване, предстои довечера в новините: Избиха върхушката на Кремъл

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Изтъкнатият юрист и политик си отиде на 97-годишна възраст. Тъжната новина съобщи бившият конституционен съдия Георги Марков.
  • С настъпването на октомври балконите постепенно губят летните си цветове.
  • Исторически ден! След 14 години Вучич пада от власт в Сърбия! 😲
  • Радев гoни тези хранителни вериги от България
  • Слави Василев: За хората няма значение кой е президент, щом Радев управлява 🙃
  • Слави Бинев към покойния Любен Дилов: Братко, ще се видим скоро! Двамата бяха близки приятели и партийни съмишленици
  • Борисов: Тревожно е, че премиерът говори за още убийства, вместо да успокои хората
  • Бойкот на изборите в Лютово, нито един жител не е гласувал
  • Собственик на заведения от Велинград: 200% надценка в ресторантите е нищо👇
  • Проф. Кантарджиев с остри думи за политиците: Не мога да уважавам хора, които не дават пет пари за живота на народа си 👇 👇 👇

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.