Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо в България! Кмет, който не краде, превърна едно село в истински рай
  • Новини

Чудо в България! Кмет, който не краде, превърна едно село в истински рай

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
emtamstmasmt.jpg

Колкото и да ви е трудно да повярвате, трябва да ви го кажем. Има кмет на българско село, който не краде!

Село ЧавдарДа, това не е лоша шега, а чиста истина – кметът на село Чавдар е превърнал мястото, където живеят около 1100 души, в истински рай.

Чудо в БългарияВ интернет, хиляди хора се възхищават на всеки детайл от чудното село. И има защо – когато не се краде, а парите по европейски проекти се усвоят правилно, това може да се случи навсякъде.

Ако се разходите ще видите, че има нови тротоари, детски площадки, ново еко осветление, пейки, фонтани. И това не е всичко – в село Чавдар навсякъде е зелено, чисто и поддържано.

Не изпускай тези оферти:

На фона на всички останали населени места, Чавдар е просто като част от друга държава.

Село Чавдар за пример

В селището живеят както млади, така и стари и всички са доволни от европейския вид на селото. Браво и дано да има повече такива кметове!

Още за селата:

ДОБРОТО е около нас и може да предизвика добро! Това го доказа фейсбук групата Купи подарък от майка на дете с увреждане. В нея майки на деца с увреждания показват снимки на ръчно направени от тях сувенири, подаръци, ръкоделия, плетива, а който желае може да си закупи. Участват и социални предприятия и хора с увреждания. В подкрепа на групата ние създадохме рубриката „Радиомагазинче Надежда“. В нея всяка седмица ви срещаме с участник в групата, за да чуем историята му и да ви представим това, което изработва.

Днес ще ви разкажем за социално предприятие Творилница „Добрини“ от село „Челопек“, област Враца. То е създадено от сдружение „Книгини“ през тази година. В него работят жени в неравностойно положение, които влагат частица от себе си във всяко изделие. Тук се изработват картини и кашпи със скандинавски мъх, рециклирана хартия, глицеринови сапунчета, свещи и др.

„Името се роди спонтанно и е свързано с името на сдружението ни. След поредното дарение, което получихме, а освен книги ние получаваме и други дарения решихме, че всичко, което идва към нас ние трябва да му вдъхнем нов живот и да го върнем към хората! Така решихме да създадем социалното предприятие и го обявихме на 1 април, не на шега.

Всичко, което се създава и продава е с кауза. Средствата от продажбите се използват освен за заплащане на работещите в предприятието, но и за нови инициативи. Искаме да възродим стари български занаяти като книговезането например. Искаме човек като чуе името на селото да си представи едно хубаво село на книгата!“, това разказа Първолета Николова, председател на сдружение „Книгини“, създател на социалното предприятие.

Социалното предприятие участва във фейсбук групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“. В нея те представя нещата, които се изработват от жените в неравностойно положение.

„Тази група е уникална и много ни помагат! Ние срещаме безрезервна подкрепа и от администраторите, и от участниците, и от купувачите. Много обичаме да приемаме поръчки с предизвикателство към нас да измислим нещо интересно и красиво!“, посочи още Николова.

От социалното предприятие много се надяват, че ще получат подкрепа не само от гражданите, но и от фирми. В момента в Творилница „Добрини“ подготвят и коледна колекция с венци от скандинавски мъх и ароматни плочки, които след празниците, ще могат да ги поставят и като ароматизатори в гардеробите си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще закриваме държавата ли? Професори предлагат България да няма национален празник
Next: Баба и дядо живяха щастливо цели 62 години, докато дядото не отвори тайна кутия и видя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.