Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо невиждано: Дават над 3000 лева заплата за тази професия в София
  • Новини

Чудо невиждано: Дават над 3000 лева заплата за тази професия в София

Иван Димитров Пешев януари 16, 2024
sdfvgfdshdjhghjhgjg.png

Ватман е една от най-емблематичните професии за София.

„Столичен електротранспорт“ има 314 трамвая, 134 тролея, 49 елетробуса, става ясно от информация, предоставена на общинския съветник Симеон Ставрев от ПП-ДБ-СС.

 

„Служителите са общо 1850, като 737 от тях са водачи. Средния брутен доход на водачите е 3138 лв., а на другия персонал – 2607 лв.

През 2019 заплатите на целия персонал са увеличени с 10%, а на водачите – с 20%. 2020 – пак увеличение с 10% на всички. 2021 – пак увеличение с 10% на всички. 2022 – пак увеличение с 10% на всички. 2023 – пак увеличение с 300 лв. на основните заплати на всички.

174 трамвая се движат в София. 89 стоят в резерва. 40 са в престой по технически причини (ремонт или обслужване). Трамваите над 24 години са 190 броя, от 18 до 24 години – 17 броя, от 12 до 18 години – 18 броя, от 6 до 12 години – 25 броя, до 6 години – 42 броя (полските PESA Swing), пише общинският съветник във Фейсбук.

91 тролея се движат в София. 32 стоят в резерва. 11 са в престой по технически причини (ремонт или обслужване). Тролеите над 24 години са едва 16 броя, от 12 до 18 години – 30 броя, от 6 до 12 години – 50 броя, до 6 години – 34 броя. Повечето са Škoda Solaris, а най-старите 16 са Ikarus.

54 електробуса се движат в София. Повечето са Higer, но има и 5 Karsan.

Столичния електротранспорт са предложили да закупят нов подвижен състав за 403,5 млн. лв., в това число: 15 къси тролея, 18 мотриси за междурелсие 1435 мм., 25 съчленени трамвая за междурелсие 1009 мм., 30 електробуса по 12 м. и 15 по 18 м., 20 съчленени трамвая за междурелсие 1435 мм. В София междурелсие 1435 мм. имат само трамваи 20 и 22. Другите са 1009 мм. За сравнение от Столичен автотранспорт са планирали да закупят 210 автобуса за 183 млн. лв. Не е ясно откъде СОС и дружествата ще намерят финансиране към момента, пише още Ставрев.

Електротранспорта разполага с 3 трамвайни депа, 2 тролейбусни депа, централно управление и ремонтни поделения и база.

Стойността на материалните активи на дружеството към септември е 375,36 млн. лв. Собственият капитал към тази дата е 72,04 млн. лв. През последните 5 години дружеството има най-много приходи за 2022 – 121,4 млн. лв. Съответно и най-много разходи за тази година – 123,39 млн. лв. Към края на ноември ЦГМ дължи на електротранспорта 9,61 млн. лв. А към септември задълженията на електротранспорта са 39,57 млн. лв.

Обществените поръчки на дружеството са основно за ел. енергия, резервни части, застраховки, охрана, почистване, горива, инструменти, облекло, вода, топлоенергия.

Недостигът на водачи се компенсира чрез безплатни курсове за ватмани и шофьори на тролеи, повишаване на доходите, евентуално персонал от чужбина.

Последният одит на Сметната палата е от 2018, а на АДФИ – от 2021.

Уебсайтът на дружеството е направен през далечната 2009 и оттогава не е претърпял технологично обновление. Само се пълни със съдържание. Логото не искам да го коментирам.

„Столичен автотротранспорт“ ЕАД (САТ) вече ми отговориха на идентични въпроси до тях за финансовото и техническото им състояние. Смея да твърдя, че при САТ нещата са по-зле. Чакам отговори и от Метрополитен ЕАД“, пише още Ставрев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест: Почина една от най-известните и обичани актриси
Next: Президентът Радев получава уникален Мерцедес до дни, цената му е колосална

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.