Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудо невиждано! Напълниха ареста с митничари!
  • Новини

Чудо невиждано! Напълниха ареста с митничари!

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
dvsfdbfdbdngfnjm.png

Общо седем души са задържани за 24 часа след акцията на ДАНС и Антикорупционната комисия в Агенция „Митници”, предаде NOVA. Сред тях са Петя Банкова и заместникът ѝ Людмил Маринов.

По първоначална информация се разследва организирана престъпна група (ОПГ) за контрабанда, подкупи и пране на пари. Разследващите претърсваха домовете и кабинетите на директорката на агенцията Петя Банкова и неин заместник. Банкова беше изведена за разпит.

Още сутринта разследващите са влезли да претърсват както дома, така и кабинета на директорката. Преди да бъде отведена за разпит, Банкова предположи, че зад спецоперацията стои председателят на ДАНС Пламен Тончев, с когото били във влошени отношения. Банкова е негов бивш служител.

„Преди няколко години Пламен Тончев по типичния за тях механизъм реши, че ще ми изпрати да работя в Благоевград. Това е основната им схема – когато някой им пречи, те го командироват. В резултат, на което, аз казах, че няма да изпълнявам техни поръчки и напуснах официално ДАНС”, заяви шефката на Агенция“ Митници“.

Шефът на агенцията Пламен Тончев, не беше открит за коментар. Според адвокатката на Банкова от кабинета ѝ били иззети записки за контрабандни канали. „Иззети са бележки за контрабандни канали, как тя да ги разбие. Както и служебният ѝ компютър”, посочи адвокатът на Петя Банкова Аделина Натина.

Претърсвания имало и в кабинета на заместника ѝ Людмил Маринов. Шефката на митниците отрече да познава бившия митничар Николай Николов – Паскал. Първоначалната информация беше, че разследването е свързано с него и през какви връзки е осъществявана контрабандата.

„Не познавам Паскал, не знам дори кой е. Искам да спра контрабандата, която в момента пречи на цялата ни държава”, допълни Банкова.

Банкова оглави митниците преди по-малко от два месеца, като част от намерението на финансовия министър в оставка Асен Василев да слее структурата с НАП.

„Силно се надявам тази акция да не е насочена към ефективната работа на Банкова. Откакто тя стана шеф на Агенция „Митници”, има рекордно заловени количества наркотици, в това число и 170 кг хероин. По сигнал от австрийското правителство бяха уволнени 20 митничари. Сменени бяха началниците на смени и на пунктове, където има контрабанда. Вече има митничари от САЩ на ГКПП „Капитан Андреево” и в Бургас, очакваме митничари и от Англия“, каза финансовият министър в оставка.

Разследващи имаше на още няколко адреса в София, включително хотел в квартал „Лозенец“. „Проверката беше насочена към гост на хотела, който беше настанен във вторник. Органите на реда разговаряха само с него, без да притесняват други гости на хотела. Автомобилът на въпросното лице беше обискиран на паркинга. Гостът е български гражданин от мъжки пол”, заяви управителят на хотела в София Калоян Николов.

Претърсвания имаше и на адреси в Хасково и Свиленград. По неофициална информация най-малко пет адреса са били обект на проверка от ДАНС и Антикорупционната комисия на територията на Хасково.

На територията на Свиленград е имало обиски на три локации. Всички те са свързани по някакъв начин с бивши служители на Агенция „Митници“. През целия ден на два от адресите останаха екипи на Жандармерията.

Материалът Чудо невиждано! Напълниха ареста с митничари! е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Учителката отговорила по чудесен начин на майката, която искала обяснение защо синът й има двойка
Next: Халваджиян направи на 2 стотинки Рачков и разкри новия му бизнес във Варна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.