Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Петров избухна: Грях ли е да работиш с качествени продукти
  • Новини

Шеф Петров избухна: Грях ли е да работиш с качествени продукти

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
fggdfbdfb.png

Известният готвач шеф Борис Петров написа в своя личен Фейсбук профил своята позиция за скандала, който се заформи около сметката в ресторант, която едно семейство получи за три пържоли на родното ни Черноморие, предаде Новини.бг.

Ето какво написа топ готвачът:

“Толкова е тъжно да живееш между глупаци”

Грях ли е да работиш с качествени продукти на място пълно с глупаци ?

Тъй като от известно време се върти един клип с едно семейство, което яло Пържоли за 350лв. за килограм говеждо и с празните си глави ги правим известни и плюем по всичко мило и Родно, качвам тук две снимки от магазин на месо в София за такива които са ходили на ресторант само на някоя сватба и други дето наричат и столовата ресторант.

Мили господа Папуаси, за които и пържолите в Лидъл по 25лв са скъпи уточнявам. На клипа се чува ясно, че ядат селектиран Ри Бай вероятно Блек Ангъс Небраска USA Цената на това месо е 200лв за килограм в магазина както в България, така и е цяла Европа (Австралийското и Японското са още по-скъпи).

Надценката от 75% която го прави 350лв. е дори ниска ако сложите всички данъци е осигуровки на един ресторант печалбата на тази маса е 70-80лв.

И може би това е едно от най-евтините места в Европа за продажба на това месо. Защо не си го поръчате в Гърция, за да видите колко ще струва там.Само че там ядете Скариди-Лайнарки по 5лв и викате евтино. (Поръчката на клипа в Гърция ще е около 1600лв. не 600лв)

Престанете вече да се правите на Неандерталци, че ме става толкова срам.

Качвам ви и още по скъпо месо което в магазина е 440лв.за килограм.

В МАГАЗИНА, НЕ В РЕСТОРАНТА!

Страшно е да живееш между глупаци, самотно е и много тъжно…..

Не искам да съм адвокат на измамите по черноморието, но случая не е такъв, той просто показва, колко глупави и първосигнално мислещи хора живеят около нас. Те са готови да полеят с катран всеки…

Нищо чудно утре завършилите Харвард на Хот Дог и академиците на Русенско варено да назначат проверки в “Горкият” ресторант, защото да работиш с качествени продукти в тази страна е Грях!”

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са думите на един 90-годишен учител от Варна, които режат като нож
Next: Днес не бива да влизате в морето: Почти не минава тази дата без жертви! Един от най-почитаните празници, на които не се работи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.