Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Петров избухна: Грях ли е да работиш с качествени продукти
  • Новини

Шеф Петров избухна: Грях ли е да работиш с качествени продукти

Иван Димитров Пешев юли 20, 2023
fggdfbdfb.png

Известният готвач шеф Борис Петров написа в своя личен Фейсбук профил своята позиция за скандала, който се заформи около сметката в ресторант, която едно семейство получи за три пържоли на родното ни Черноморие, предаде Новини.бг.

Ето какво написа топ готвачът:

“Толкова е тъжно да живееш между глупаци”

Грях ли е да работиш с качествени продукти на място пълно с глупаци ?

Тъй като от известно време се върти един клип с едно семейство, което яло Пържоли за 350лв. за килограм говеждо и с празните си глави ги правим известни и плюем по всичко мило и Родно, качвам тук две снимки от магазин на месо в София за такива които са ходили на ресторант само на някоя сватба и други дето наричат и столовата ресторант.

Мили господа Папуаси, за които и пържолите в Лидъл по 25лв са скъпи уточнявам. На клипа се чува ясно, че ядат селектиран Ри Бай вероятно Блек Ангъс Небраска USA Цената на това месо е 200лв за килограм в магазина както в България, така и е цяла Европа (Австралийското и Японското са още по-скъпи).

Надценката от 75% която го прави 350лв. е дори ниска ако сложите всички данъци е осигуровки на един ресторант печалбата на тази маса е 70-80лв.

И може би това е едно от най-евтините места в Европа за продажба на това месо. Защо не си го поръчате в Гърция, за да видите колко ще струва там.Само че там ядете Скариди-Лайнарки по 5лв и викате евтино. (Поръчката на клипа в Гърция ще е около 1600лв. не 600лв)

Престанете вече да се правите на Неандерталци, че ме става толкова срам.

Качвам ви и още по скъпо месо което в магазина е 440лв.за килограм.

В МАГАЗИНА, НЕ В РЕСТОРАНТА!

Страшно е да живееш между глупаци, самотно е и много тъжно…..

Не искам да съм адвокат на измамите по черноморието, но случая не е такъв, той просто показва, колко глупави и първосигнално мислещи хора живеят около нас. Те са готови да полеят с катран всеки…

Нищо чудно утре завършилите Харвард на Хот Дог и академиците на Русенско варено да назначат проверки в “Горкият” ресторант, защото да работиш с качествени продукти в тази страна е Грях!”

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са думите на един 90-годишен учител от Варна, които режат като нож
Next: Днес не бива да влизате в морето: Почти не минава тази дата без жертви! Един от най-почитаните празници, на които не се работи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.