Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Петров разкри сензационната истина за скрития мотив на Пламен с пържолите за 650 лв.
  • Новини

Шеф Петров разкри сензационната истина за скрития мотив на Пламен с пържолите за 650 лв.

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
wqgqwgsggg.png

Аз си мисля че това е някаква предизборна кампания на този младеж, който можем да видим като кмет на това село там. Това заяви пред БНТ шеф Борис Петров по повод прословутия клип на мъжа от Търговище, който платил 650 лв. сметка във варненски ресторант.

„Всичко струва пари, въпросът е ние да бъдем добре информирани и да имаме култура на хранене и уважение към тази индустрия“, изтъкна той.

„Ние чухме че там работи едно момиченце, на което никой не чу неговата версия“, припомни Петров.

Той обясни целия процес на сервиране на месото в скъпи ресторанти с високи цени. То се реже пред клиента и той избира кое точно парче иска, като дискретно им се показва и колко тежи то преди да се изпече.

„Когато това месо се отрязва, тогава вече готвачите предполага каква точка на изпичане иска“, обясни шеф Петров.

„Колко по-изпечено го иска, толкова по-дебело парче се отрязва. Това е ритуал“, посочи той.

„Аз за първи път сервирах това месо в България. Това беше преди 11 години“, припомни той.

По думите му, отглеждането на животните за въпросните скъпи стекове е цяла наука. „Някои от тия животни се масажират с бира, пият бира“, каза той.

Шеф Петров коментира и поведението на мъжа от клипа – Пламен Христов. Той припомни, че в сметката са включени и други ястия. „И 10 лв. за сервитьорката „да се радва“, коментира той.

„Жена му е добра операторка. Снимаше всичко, добре го снима“, каза още готвачът. Според него мъжът се готви за предизборна кампания.

Проф. Румен Драганов от Института за анализи и оценка в туризма отбеляза с радост, че в България вече са се появили ресторанти на световно ниво.

„В момента, в който вие прекрачите прага на ресторанта, вие влизате в договорни отношения с ресторанта. Той влиза в договорни отношения с вас и вие с него“, изтъкна той.

„В менюто е написано на български и на друг език наименование, съдържание на порцията, алергени, грамаж, цена. Вие трябва да знаете, че договарянето започва оттук нататък“, обясни той.

Според него, по казуса с пържолите във Варна няма никакъв спор – сметката е платена.

„Ние нямаме никакъв спор. Ако има някакъв спор, той може да бъде между страните по възможно най-добрия начин. Ако не могат да го решат помежду си, те трябва да го отнесат към районния съд. Няма КЗП, НАП, Министерство на туризма“, заяви той.

„Ресторант може да заведе дело за уронване на доброто име“, припомни той.

„България има 4 хотела на „Мишлен“. Жалко е, че дори собствениците им не го обявяват“, каза шеф Петров.

„Защо не ги споменаваме тези неща? Защо тези, които постигат нещо, трябва да работят с чужденци?“, попита той.

Проф. Драганов изтъкна, че България разполага с разнообразие за всеки вкус – от безлюдни плажове, където никой не е стъпвал от 10 години, до претъпкани плажове с всякакви чужденци.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощни гръмотевични бури удрят България, ето кога и къде ще вали
Next: 9 коварни хормона, които ни карат да напълняваме, дори ако сме на диета. Ето как да го избегнем

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.