Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Петров разкри сензационната истина за скрития мотив на Пламен с пържолите за 650 лв.
  • Новини

Шеф Петров разкри сензационната истина за скрития мотив на Пламен с пържолите за 650 лв.

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
wqgqwgsggg.png

Аз си мисля че това е някаква предизборна кампания на този младеж, който можем да видим като кмет на това село там. Това заяви пред БНТ шеф Борис Петров по повод прословутия клип на мъжа от Търговище, който платил 650 лв. сметка във варненски ресторант.

„Всичко струва пари, въпросът е ние да бъдем добре информирани и да имаме култура на хранене и уважение към тази индустрия“, изтъкна той.

„Ние чухме че там работи едно момиченце, на което никой не чу неговата версия“, припомни Петров.

Той обясни целия процес на сервиране на месото в скъпи ресторанти с високи цени. То се реже пред клиента и той избира кое точно парче иска, като дискретно им се показва и колко тежи то преди да се изпече.

„Когато това месо се отрязва, тогава вече готвачите предполага каква точка на изпичане иска“, обясни шеф Петров.

„Колко по-изпечено го иска, толкова по-дебело парче се отрязва. Това е ритуал“, посочи той.

„Аз за първи път сервирах това месо в България. Това беше преди 11 години“, припомни той.

По думите му, отглеждането на животните за въпросните скъпи стекове е цяла наука. „Някои от тия животни се масажират с бира, пият бира“, каза той.

Шеф Петров коментира и поведението на мъжа от клипа – Пламен Христов. Той припомни, че в сметката са включени и други ястия. „И 10 лв. за сервитьорката „да се радва“, коментира той.

„Жена му е добра операторка. Снимаше всичко, добре го снима“, каза още готвачът. Според него мъжът се готви за предизборна кампания.

Проф. Румен Драганов от Института за анализи и оценка в туризма отбеляза с радост, че в България вече са се появили ресторанти на световно ниво.

„В момента, в който вие прекрачите прага на ресторанта, вие влизате в договорни отношения с ресторанта. Той влиза в договорни отношения с вас и вие с него“, изтъкна той.

„В менюто е написано на български и на друг език наименование, съдържание на порцията, алергени, грамаж, цена. Вие трябва да знаете, че договарянето започва оттук нататък“, обясни той.

Според него, по казуса с пържолите във Варна няма никакъв спор – сметката е платена.

„Ние нямаме никакъв спор. Ако има някакъв спор, той може да бъде между страните по възможно най-добрия начин. Ако не могат да го решат помежду си, те трябва да го отнесат към районния съд. Няма КЗП, НАП, Министерство на туризма“, заяви той.

„Ресторант може да заведе дело за уронване на доброто име“, припомни той.

„България има 4 хотела на „Мишлен“. Жалко е, че дори собствениците им не го обявяват“, каза шеф Петров.

„Защо не ги споменаваме тези неща? Защо тези, които постигат нещо, трябва да работят с чужденци?“, попита той.

Проф. Драганов изтъкна, че България разполага с разнообразие за всеки вкус – от безлюдни плажове, където никой не е стъпвал от 10 години, до претъпкани плажове с всякакви чужденци.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощни гръмотевични бури удрят България, ето кога и къде ще вали
Next: 9 коварни хормона, които ни карат да напълняваме, дори ако сме на диета. Ето как да го избегнем

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.