Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шоуто Ергенът завърши с пълен провал
  • Новини

Шоуто Ергенът завърши с пълен провал

Иван Димитров Пешев май 21, 2022
shoufifialnalna.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Шоуто Ергенът по Би Ти Ви завърши с пълен провал тази вечер, видя Нюз2. Ергенът Виктор Стоянов не даде годежен пръстен на нито една от участничките.

До финалът достигнаха моделката Денис Хайрула и инфуленсърката Виктория Капитонова. Въпреки, че държеше в ръката си скъп годежен пръстен, Виктор Стоянов не го подари на нито една от двете.

Денис остана просто приятелка

„Възхищавам се на свободния ти дух, на нестихващия ти оптимизъм, на спонтанната ти емоционалност и чистото ти сърце. Ти, Дениз, излъчваш щастие! Обещах ти да бъда честен с теб, обещах ти да казвам истината. Истината е, че на този етап с цялата си душа изпитвам обич към теб, но онази обич, която има един приятел към друг. Благодаря ти за всичко, Дениз! Прекрасна си!“, каза Виктор в емоционално сбогуване с Дениз.

Въпреки, че пред него се държеше на ниво, зад кадър Дениз Хайрула рухна и се разплака, но каза, че няма да каже нищо лошо нито за конкурентката си Виктория, нито за Виктор.

Виктория стиска устни при целувка

„Ти прекрачи прага на това откачено приключение последна и още тогава знаех, че в това има пръст съдбата. Развълнува ме в мига, в който те видях. Обичам всичките ти несъвършенства в характера. За мен бъдещата майка на децата ми трябва да бъде такава – жена с високо вдигната глава. Ти си безстрашна и това ме кара да те уважавам още повече. Виктория – седя тук и без всякакво твърдение заявавам, че ти си момичето, към което изпитвам най-големи чувства. Искам да те опозная в реалността“, каза Виктор Стоянов, но вместо годежен пръстен и подари червена роза.

Дори при финалната им целувка, Виктория Капитонова стискаше устните си и не го целуна като хората.

И така нито една от участничките в Ергенът не спечели предаването.

Александра пък напусна шоуто сама

Само серия, по-рано най-одумваната участничка в Ергенът Александра си би шута и каза, че не би се съгласила да бъде с мъж, който не може да я защити в трудна ситуация.

В края на шоуто Би Ти Ви обявиха нов кастинг.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Пълна гавра с пенсионерите! Нови изчисления: Увеличението на пенсиите 2 пъти по-малко от обявеното
Next: Само преди месец се кълняха, че това няма как да се случи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.