Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьор рекордьор, хващан 10 пъти с алкохол, загина с 2,7 промила в чужда кола
  • Новини

Шофьор рекордьор, хващан 10 пъти с алкохол, загина с 2,7 промила в чужда кола

Иван Димитров Пешев януари 18, 2023
shofasidkas.png

500 са загиналите в катастрофи без участието на втора кола, показват данните на МВР за последните 3 г.

Това означава, че автомобилът се е блъснал в дърво, билборд, преобърнал се е на пътя или извън него. Много от шофьорите, които катастрофират сами, са били пияни.

Един от тях е рекордьорът Христо Златанов от Асеновград. Той е залавян 10 пъти с алкохол зад волана.

Последният път, когато се качва на автомобил, е на 6 май 2020 г. Пак е пиян.

Не изпускай тези оферти:

Минути след като потеглил, обърнал колата си в канавката между селата Патриарх Евтимово и Козаново. Шофирал е със 110 км/ч. Той умира, а съпругата му едва оцелява, пише „24 часа“.

Историята е цяла сага и разкрива как се кара по селата в България. Всичко започва на Гергьовден, 6 май 2020 г., и приключва на 25 май 2022 г.

Тогава е осъден човекът, който му е дал колата и с когото са пили за празника. При последното си шофиране Христо е с 2,74 промила алкохол в кръвта, показва аутопсията. Няма книжка, защото му е отнета.

Три пъти е осъждан и дори е лежал в затвора за 6 месеца като рецидивист. След всяко от залавянията му с алкохол книжката му е отнемана – за общо 24 години.

Колата, с която катастрофира, е била чужда и с табели на друг автомобил. (За досието му – виж долу). Христо Златанов получава свидетелството си през 1996 г. Когато умира на 6 май 2020 г., е само на 42 г.

В ранния следобед на същия ден Христо от Асеновград пристига в къщата на приятеля си Георги Петров в село Патриарх Евтимово, за да се почерпят за имения му ден.

Златанов е в реното на сина си, а с тях е и жената, с която живее на семейни начала. На тържеството вече имало и други гости. Масите били отрупани с храна и алкохол.

Домакинът ги настанил на маса близо до навеса, под който били паркирани двете коли на Георги. С едната по-късно Христо ще си тръгне след сложни преговори за покупката й.

Преди това обаче вдигнал няколко наздравици с именика и се почерпил солидно. Георги бил напълно наясно, че Христо е пиян, пише в делото срещу него, по което е осъден условно за смъртта му.

По време на пиршеството Христо Златанов хвърлил око на двете коли на Георги, паркирани в двора. Специално внимание обърнал на синия “Опел Астра”, който бил бракуван. Другата – “Пежо 205”, била на сина му.

Георги живеел в село Патриарх Евтимово от 2009 г. и дълго време държал стария опел пред къщата си. Колата била без регистрационни номера. Често обаче я разбивали и крадели части от нея.

Затова й сложил табели, издадени за друга кола – “Алфа Ромео”. През 2019 г. вече я прибрал под навеса в двора.

Христо Златанов огледал бракувания опел и поискал да го купи за сина си. Преди това настоявал да го пробва.

Собственикът донесъл акумулатор, монтирал го, за да запали, и изкарал колата на улицата.

Синът на Христо седнал зад волана и направил една обиколка по улицата пред къщата на именика. След пробата казал на баща си, че спирачките не работят.

Христо обаче го успокоил, че колата не е карана отдавна. Харесал опела и настоявал да го купи. Сетил се, че негов приятел от същото село му дължи пари, с които може да плати бракувания опел.

Веднага се качили в реното на сина му и отишли до къщата на човека. Той обаче нямал пари. Христо се върнал на тържеството с друг план.

Уговорил Георги да направят бартер – той му дава опела, с който Христо да се прибере в Асеновград и по пътя да го пробва, а на следващия ден ще му докара реното на сина си в замяна. Стиснали си ръцете.

Малко по-късно синът на Христо се качил в реното си, а баща му седнал зад волана на опела. До него се настанила жена му.

Двете коли потеглили към Асеновград, който е само на 16 км. Напред карал синът на Христо. Малко преди село Козаново Христо изпреварил колата на сина си.

Малко след Араповския манастир силно почерпеният Златанов навлиза в завой. Предната дясна гума се блъснала в банкета. Реакциите на шофьора обаче били забавени, показват данните от делото по-късно.

Той натиснал рязко спирачките, за които синът му вече го бил предупредил. Тогава опелът тръгнал наляво и навлязъл в насрещното, където се движил около 30 метра.

След това се преобърнал в канавката, в която се плъзгал 20 метра по таван, а после отново се върнал на пътното платно в обърнато положение.

След удара Христо умира от тежка рана на главата. Черепът му е счупен. Жена му оцелява по чудо, макар и с много травми.

Според експертизите по делото Христо е летял със 110 км/ч, а след натискането на спирачките се е обърнал в канавката с 62 км/ч. Скоростта не е отговаряла на пътната обстановка и на правилата за движение.

Златанов не е имал възможност да предотврати удара с безопасно спиране. Грешната преценка на пътя, неизправният автомобил, алкохолът и неправилното натискане на спирачките са другите причини за фаталния край според експертите.

Разследването на катастрофата с Христо Златанов води полицията и прокуратурата до собственика на опела. По закон Георги няма право да дава колата на шофьор, за когото знае, че е пиян.

Това е едното от обвиненията. Другото е за табелите на автомобила, които са издадени за “Алфа ромео”.

Делото се води в окръжния съд в Пловдив. Разпитани са много свидетели, които са били на тържеството.

Петров излиза с версията, че Христо е откраднал колата му, и отрича да е договарял с него продажбата й.

Съдът обаче приема показанията на свидетелите, според които доброволно му е връчил ключовете.

Георги Петров също е осъждан два пъти за шофиране след употреба на алкохол и книжката му е била отнета, пише в мотивите по делото. След края на процеса катастрофиралият и бракуван опел му е върнат.

С три присъди, лежал е в затвора

Христо Златанов е хващан пиян зад волана 10 пъти с различни промили. Съден е три пъти. Първата му присъда е условна от далечната 2002 г.

След 11 г. отново го хващат почерпен на пътя зад волана на бус “Ивеко” и му вземат книжката. Месеци по-късно пак го хващат да шофира, въпреки че няма документ за това, и го осъждат условно.

През 2015 г. Златанов отново е спрян зад волана на товарен бус. Дрегерът показал, че е с 0,7 промила алкохол. Пак е даден на прокуратурата и срещу него е имало наказателно дело.

Този път го осъдили на 6 месеца затвор и за пореден път му взели книжката за 2 г. Краткият престой в затвора и глобите явно не са превъзпитали шофьора рецидивист, който намира смъртта си на 6 май 2020 г.

124 умрели при инциденти с една кола през 2022 г.

От началото на 2022 г. до края на септември е имало 1263 катастрофи с участието само на едно превозно средство.

В такива инциденти са загинали 124 души, а 1687 са ранени. През цялата 2021 г. загиналите са 219 души. В годината, в която и Златанов умира, жертвите са 147.

За 2020 г., когато е катастрофата със Златанов, само трима се водят загинали в инциденти, причинени заради употреба алкохол. Причината е, че МВР завежда ударите по т.нар. принцип на основното първо нарушение.

В случая с Христо е заради това, че катастрофата е станала през деня, за основно нарушение се води движението с несъобразена с пътните условия скорост, която е довела до излизането му от пътя.

Експерти обаче не са съгласни с този начин на класифициране на катастрофите. Те казват, че при употреба на алкохол трябва това да е основното нарушение.

Добавят, че след като мъжът е с отнета книжка, би следвало това да е основната причина за инцидента.

От публичните данни на МВР за последните 3 години става ясно, че само 11 са загинали при катастрофи, причинени след употреба на алкохол.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на Брус Уилис публикува нови снимки с актьора-Изглежда учудващо добре
Next: Растението, което ще прогони къртиците от градината ви – ето какво трябва да направите с него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.