Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорка от Стара Загора, намерила това на колата си, бие аларма за нова измама
  • Новини

Шофьорка от Стара Загора, намерила това на колата си, бие аларма за нова измама

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
nnasunasnpasodasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Фалшиви фишове за неправилно паркиране получават шофьори в Стара Загора. В “документа” има много неточности и по това може да направите разликата, но все пак е възможно някои водачи да са били заблудени и да са платили на неизвестния измамник, съобщава Glasnews.bg.

Като за начало Община Стара Загора не съставя фишове за неправилно паркиране.

Такъв фиш има и Виктория. Шофьорката обаче не е попаднала в капана на хитреца. Тя е проверила истинността на документа и в съответните институции.

Най-нелепото е, че в дребен шрифт отдолу се казва, че бележката не е истинска. Банковата сметка обаче е.

“Отивам си към колата и гледам тази бележка “фиш”, залепена с двойно залепващо тиксо, на която първо са написали “община Стара Загора дирекция “приходи и администриране на местни данъци и такси””, което първо ме учуди защо данъчните ще ми пишат фиш за неправилно паркиране.

След това видях че аз вече не карам Хонда, а карам Хюндай, поне номера на колата са написали правилно.

Пояснението за фиша е, че съм паркирала на “не обществен паркинг”, а паркинга, който беше тротоар с обозначени паркоместа, не беше обозначен като частен или нещо подобно и нямаше табели за забранено паркиране.

Не е написано името на подписаното лице, което уж ми е написало фиша.

След позвъняване в общината и на МВР разбрах, че те не знаят за какво става дума. Накрая видях дребния шрифт в скобичките, на който пише, че бележката не е истинска, но пък банковата сметка, която са написали е валидна. Сега се чудя с подобни фалшификати колко хора, заради невнимание са платили нещо подобно.”, отбелязва тя.

Най-нелепото е, че в дребен шрифт отдолу се казва, че бележката не е истинска.

Същата измама имаше и преди две години. Тогава обаче под прицел бе град София, а кметицата Йорданка Фандъкова разпространи фалшифия фиш, който е едно към едно с този в Стара Загора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вълна от арести в Турция заради фаталното земетресение! Хващат ги наред
Next: Зодиите които щe плуват в пapи през цялата 2023г

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.