Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще се хванете за главите! Ето колко е богата всъщност Виолета от Игри на волята
  • Новини

Ще се хванете за главите! Ето колко е богата всъщност Виолета от Игри на волята

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
vsdfhokgoifdhidofkhtrh.png

Бизнесдамата Виолета Стайкова, която се превърна в един от най-емблематичните участници в този сезон на „Игри на волята“, отпадна на крачка от големия финал на играта, а малко след това направи и прелюбопитни признания за живота си, както и за играта.

Ако си мислите, че гледайки отстрани кой какво е приказвал зад гърба й, а и пред очите, Виолета се е ядосвала, ще се излъжете. Даже напротив – тя се е забавлявала много от всичко, което е летяло по неин адрес.

Майката на Денислава, която от 23 години живее в Щатите, призна, че й е отнело десетилетие, за да започне собствен бизнес. И днес тя е милионерка.

Бизнесдамата е категорична, че е играла заради дъщеря си и дори лекарите да я бяха посъветвали да се откаже заради тежките си контузии, за нея това щеше да е неприемливо решение.

Тя сподели също и кой е нейния перфектен женски финал за сезон 5 на „Игри на волята“. В подкаста „След Игрите“ Виолета открехна завесата за отношенията си със своя най-голям враг в шоуто – Мартин Николов – Елвиса, като го определи като неподходящ за игра в коалиция заради избухливостта и тенденцията му да предава близките си хора. Въпреки това тя сподели и какви са силните качества на Мартин.

Виолета не пропусна да каже и кой е най-силният и най-слабият ѝ ход в „Игрите“, не пропусна и най-забавните моменти с Рълев и Радо при Гладиаторите.

Ето какво още не се знае за Виолета:

47-годишната Виолета от 23 години живее в най-големия град в американския щат Флорида – Джаксънвил. Собственик е на агенция за недвижими имоти и менажира къщи на стойност 100 милиона долара. Управлява над 60 служители. Дъщеря е на легендата на Левски – Стефан Стайков-Заека. Занимавала се и професионално с бодибилдинг.

Виолета е един от най-изявените стратези за сезона. Участваше заедно с дъщеря си Денислава. Те останаха последната оцеляла двойка в ТОП 8.

Ето кои трима души са най-достойни за големия финал на сезон 5 на екстремното риалити според нея:

„1. Рълев е най-добър от всички, които са останали там. Всички мъже. Това е най-добрият мъж.

2. Дени, защото е много борбена и има много хъс в нея. Все още смятам, че тя може да бъде първата жена – победител на Игри на волята. Играта не е свършила, докато не е свършила. Докато има жена вътре, още се надявам, че тя ще победи.

3. Мастагарков може да бутне и Момчи, може да бутне и Дунев, може да бутне и Мартин. Силен е на Арената. По-силен е сам, в интерес на истината. Когато играе сам за себе си е много по-силен, отколкото, когато играе отборно. Пожелавам му успех. Той е добричък.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шофьор катастрофира край Исперих, обади се на полицаи, а те завариха най-страшната гледка
Next: Зверска катастрофа между ТИР и кола край Казанлък, има загинали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.