Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щерката на Стоянка Мутафова гушна 6 бона от жената на Рашко Младенов
  • Новини

Щерката на Стоянка Мутафова гушна 6 бона от жената на Рашко Младенов

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2022
shterakrkasr.jpg

Дъщерята на легендарната българска актриса Стоянка Мутафова – Мария Грубешлиева най-после успя.

Тези дни мениджърът на Госпожа Стихийно бедствие – Евгени Боянов и Мария Грубешлиева се похвалиха, че най-накрая са осъдили издателя Явор Дачков за книгата на Мутафова.
Тя е творение на Милена Нейова, която е съпруга на актьора Рашко Младенов.

Боянов написа в профила си в социалната мрежа, че са спечелили окончателно делото. Той не крие задоволството си от факта, че е успял да защити паметта на Стоянка Мутафова срещу неправомерно издадена книга.

Щастлив е, че в крайна сметка правдата е възтържествувала. Не пропусна да благодари и на адвокат Петров за постигнатия успех.

Не изпускай тези оферти:

След смъртта на Стоянка Мутафова, мениджърът й Евгени Боянов остава най-близкия човек до дъщеря й Муки.

Според съдебното решение сдружението на Дачков трябва да изплати на Мария Грубешлиева сумата от 3 000 лева, която е за нанесени имуществени вреди от нарушено авторско право, ведно със законните лихви, считано от 21.10.2020 г.

Освен това сдружението ще трябва да плати и съдебните разноски по делото, възлизащи на стойност 1 377 лева.

Муки обаче не е съвсем щастлива от решението на съда, тъй като е бил отхвърлен иска й за 100 хиляди лева срещу издателя.

Още клюки:

През пролетта Даниел Петканов и Александра Богданска официално се разведоха. Хора от обкръжението на Лудия репортер издават, че той хич не си губел времето да страда по бившата и веднага се регистрирал в известен сайт за запознанства.

Не търсел сериозни отношения обаче, а искал само да се забавлява. Семейният живот му омръзнал и не желаел пак да се задомява.

Говори се, че Петканов бил като отвързан след раздялата с Александра и прекарал не една или две през леглото си. Някои от въпросните дами вече са побързали да се похвалят за интимните си преживявания с него.

Едва ли обаче Даниел ще се покаже официално с друга жена. Поне засега той предпочитал да хойка и да се разнообразява с краткотрайни развлечения, пише „Уикенд“.

Още клюки:

Към журито на „Звездите в нас“ се присъедини световноизвестен актьор. Холивудската звезда Клейтън Норкрос, познат като първия актьор, изиграл Торн Форестър в култовия телевизионен сериал „Дързост и красота“, зае място на пети извънреден член в журито, заедно със Софи Маринова, ТИТА, Дони и Виктор Калев.

Специалният гост не скри възхищението си от таланта на участниците в българското музикално шоу. „Страшно много ми хареса процеса, много ми хареса шоуто. Много е хубаво това, че насърчавате новите таланти. Имате такава дарба, която да дадете на държавата си!“, развълнуван бе Клейтън Норкрос.

Зрителите на NOVA видяха и последните пет отбора, които претендираха за останалите две места в четвъртфиналите на музикалната надпревара. Ейми Уайнхаус, Уитни Хюстън, Миро, Кристина Агилера и Шер бяха петте звезди, имитирани от участниците на сцената на „Звездите в нас“. Журито отреди напред да продължат отбор „Миро“ и отбор „Кристина Агилера“. „Емоционален съм и си давам сметка колко много труд сте вложили. Знам колко време отнема и колко талант. Нашето мнение е, че това беше една от най-силните вечери до сега! Вие направихте истински спектакъл, направихте шоу.

Накарахте ни да се гордеем с това колко талантливи хора има в България!“, каза Виктор Калев минути преди да обяви финалното решение на съдиите.

Двата отбора спечелиха симпатиите на журито с имитаторските и певческите си заложби. Христина, Теодора и Естел от отбор „Кристина Агилера“ плениха публиката и журито с изключителни гласове, артистични умения и завидните танцови способности. „Нямаше как да стоя на едно място. Поразихте ме! Не мога да повярвам“, каза Клейтън Норкрос след изпълнението им. В образа на Миро се превъплътиха хореографът Александър, актьорът Йордан и лекарят Мартин, които бяха уловили всяко движение и мимика на Миро и успяха да завладеят сърцата на зрителите в студиото. „Едно към едно, все едно слушахме Миро. Вие имахте неговия блясък в очите – ето това е отбор“, не скри вълнението си Виктор Калев след имитацията.

Първи на сцената снощи се качиха Венета, Деница и Михаела като отбор „Ейми Уайнхаус“ и дадоха едно невероятно начало на вечерта. След тях публиката стана на крака след имитацията на Надежда, Христина и Донна, които влязоха в кожата на идола си – Уитни Хюстън. Вечерта беше и подобаващо закрита с енергията на Маруся, Яна и Кристина, които пресъздадоха великата Шер.

Минути преди финала със специално писмо от продуцента Маги Халваджиян, водещите Мария Игнатова и Ненчо Балабанов съобщиха на журито изненадваща промяна – четиримата звездни съдии ще имат право да върнат в състезанието два отпаднали отбора. ТИТА, Софи Маринова, Дони и Виктор Калев признаха, че са щастливи и затруднени едновременно. Зрителите на NOVA ще разберат кои отбори се завръщат на бляскавата сцена в следващите два епизода на „Звездите в нас“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 15 неща, които шофьорите задължително трябва да направят преди студовете
Next: Край на летния купон у нас! Днес беше жега, но идва и първият сняг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.