Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ядем замразено 20-годишно свинско: Кило вратни пържоли, набор на Гери-Никол, излиза на търговците по 2 лв
  • Новини

Ядем замразено 20-годишно свинско: Кило вратни пържоли, набор на Гери-Никол, излиза на търговците по 2 лв

Иван Димитров Пешев юни 8, 2022
vsnisknsodoava.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

По магазините у нас масово се продава дълбоко замразено свинско от резервите на Европа на възраст минимум 20 години, научи 365novini. Търговците често го пробутват наред с прясното месо. За това предупреди Христо Стойков, директор на свинекомплекса в русенското село Бръшлен, в който 40 000 животни бяха евтаназирани заради африканска чума по свинете.

Заради опасната зарада у нас бяха унижожени над 130 000 прасета, чието месо се използваше предимно за прясна консумация.

Сега търговците запълват дефицита с внос, като много често докарват у нас нискокачествени екарисажни меса. Холандия, Франция и Германия ще си разчистят резервите, обясни Стойков. По думите му, когато в някоя от тези страни има свръхпроизводство, за да не паднат цените катастрофално и фермерът Ханс да е защитен, държавата изкупува големи количества месо, замразява ги дълбоко и ги трупа. Сега този резерв се прочиства с внос в страни, поразени от АЧС като България, предава „Трафик Нюз“.

„В Русе никой търговец не работи на 100% само с прясно месо. Вземат и такова, но го мешат с дълбоко замразено. Вратът например им излиза на цена от 2 лева, а като го смесят с пресния, го продават на 12 лв. Търсят бърза печалба” , обясни Стойков.

Потребителите могат да познаят прясното месо по цвета. Когато то е било дълбоко замразено и след това се размразява – отделя вода и цветът му избледнява. Стойков препоръчва клиентите винаги да питат търговеца или сервитьора в ресторанта откъде е месото и да се доверяват само на доказали се производители, дори и цената да е по-висока.

Ядем замразено 20-годишно свинско

Христо Стойков алармира за древните мръвки

„Ще дадете малко повече пари, но ще спестите от лекарства и болести, които ще ви налегнат, ако се храните с некачествено месо”, каза още шефът на фермата в Бръшлен.

Христо Стойков също съди Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ заради ниско обезщетение. „Първи заведохме дело, след нас заведе и Лефтер Лефтеров, собственик на свинекомплекса в свищовското село Българско Сливово. И другите свинекомплекси, където прасетата бяха унищожени заради АЧС, ще го направят”, каза Стойков.

По думите му, заради това, че цената на прасетата е изчислявана по статистиката, а не според пазарната, изплатеното обезщетение за неговата ферма е значително по-малко от реалното.

„Оцениха ни 80-килограмово прасе за 120 лв. Изобщо не провериха какви са цените по стоковите борси. В Холандия например 25-килограмово прасе с транспортните разходи дотук в момента излиза между 80 и 95 евро. И цените постоянно скачат”, обясни Стойков.

И допълни, че парите от обезщетението са нужни за възстановяване на производството в Бръшлен. „Очаквахме 12-14 млн. лева, а получихме само 8 млн. Не слагаме в сметката изгубените печалби. Не сме уволнили работниците, 65 човека вече трети месец след евтаназията на животните са на работа при нас. Освободихме само хората от кланицата и транжорната, защото не искаме да пускаме на пазара месо от чужди животни, а да имаме затворен цикъл”, обясни още Стойков.

Източник: novinitednes.info

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: В МОМЕНТА: Небето се отприщи над София, небесата буквално зейнаха! По пътищата е страшно
Next: Съдията направо попиля и даде най-тежката присъда на Митко Нашков , който изнасили младо 16 годишно момиче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.