Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясна е причината за смъртта на големия илюзионист Астор
  • Новини

Ясна е причината за смъртта на големия илюзионист Астор

Иван Димитров Пешев май 17, 2022
astormag.jpg

Почина известният български илюзионист Астор. „За съжаление, това не е поредната илюзия на Астор. Дъщеря му ми съобщи за кончината му. Адвокатът на семейството Ончо Паникян е съобщил новината“. Това каза Игор Марковски по повод кончината на гениалния фокусник – Астор. „Сбогом, Астор“, написа с тъга във фейсбук близкият му приятел Игор Марковски. В последните месеци Астор е имал здравословни проблеми, които са и причината за фаталната развръзка.

Антраник Шаварш Арабаджиян, популярен с артистичния си псевдоним Астор, е български илюзионист от арменски произход. Роден е на 18 ноември 1943 г. в Шумен. Той е единственият илюзионист в Европа, който е награден със „Златният Оскар“ от Международното братство на маговете през 1981 г. Собственик на магичен театър „Астор“, където се намира и къщата на мистер Сенко. В кариерата си е направил над 16 000 представления по целия свят. Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Вариететно изкуство“ – за атрактивност и оригиналност на илюзионен номер „Али Баба“ (2008).

В едно от последните си интервюта, Астор се похвали, че красивата съпруга на Росен Плевнелиев – Деси Банова му е била асистентка. „Така беше, правихме фокуси. Когато се запознахме, бях с Орфи имахме представление. И в разговор след него, двамата се впечатлихме от нея и й предложихме да ни бъде асистент. За кратко беше, но за съжаление се разминахме после, защото аз отидох в чужбина по работа и после нещата се разсъхнаха. Но не съм лъгал нито нея, нито никой. Аз на сцената само мамя, иначе не“. Деси бе едно от лицата, които са впечатлили с излъчването си мага. Преди да си отиде, световноизвестният фокусник събера различни епохи на една сцена по повод своя годишнина.

Астор, който живя в къщата на своя учител Мистер Сенко, бе създал уникален стил на забавление чрез контакта с публиката в ресторанта си. На една от стените има плакати с образите на всички велики магьосници – Мистер Сенко, Орфи, Факира Мити, Харди и разбира се – Худини. „Познавам и Дейвид Копърфийл, „махал съм си главата“ и пред него. Той сега се отказа от сценична дейност, но мога и аз да полетя като него. Не е труден фокусът му“, с усмивка си спомни колегите Астор. Фокусникът, който в момента прави фестивали за магии, е бил от най-добрите приятели на Емил Димитров. „Пепа и Юлиян, братът на Емил са ми кумове. Факира Мити таткото на Емо и Юлиян, който също беше фокусник сме имали незабравими мигове заедно. А дъщеричката ми Ари е правена на леглото на Факира Мити“, допълни Астор.

78-годишният илюзионист е имал много любови в живота си, но най-помни певицата Мими Иванова. „Като се запознахме тя беше на 19 години, току-що завършила музикалното училище. Десетина мъже се хвърляха яростно в надпреварата, която ще им осигури нейната компания. Три години бяхме много влюбени“, разказва с пламък в очите Астор. Връзката обаче се разпада, тъй като певицата заминава да работи в чужбина. „И след няколко раздели реших, че трябва да прекратим интимността. Но аз я запознах с Развигор Попов в пушкома на зала „България“, в един от антрактите, докато почивахме между репетициите“, разказва магът. От тогава семейството е много близко с илюзиониста.

Според Астор, в живота любовни магии няма. Няма и обикновени магии. „Аз не вярвам във врачки и темподобни. Всичко е в главата ти. Ако си повярваш, че някои „нещо ти е направил“, със сигурност ще се разболееш. Нито вярвам във води от мъртъвци, които носят нещастие, нито в червени конци, които се връзват за щастие. Това са пълни глупости. Всичко идва от духа човешки и от главата“, категоричен е Астор.

За най-паметна среща той помни тази с баба Ванга. „На 22 години бях и имах представление в Петрич. Изпреварах хора вярно, но много исках да я видя. Бях чел доста за нея. Като влязох тя каза: „Ти що дириш тук, я виж колко хора чекат, а ти от раз искаш да дойдеш?„. После му казала, че го чака успех и няма за какво лошо да го предупреждава. „Най ме радва, че ми каза – ти си добър човек, когато имаш нужда от мен, винаги си добре дошъл. Ще ти гледам винаги“. Това ме топли най-много“, умилява се Астор.

Според него, дарбата на Ванга идва от телепатията, която получава чрез предмети, на човека за когото говори. „Или е захарче, или е снимка или нещо друго. Това са силни хора, които разчитат знаците. И аз съм имал случаи, в които съм се заигравал с телепатията. Но го правя рядко“, сподели ни в една от последните си срещи с усмивка най-добрият бг магьосник на нашето време – Антраник Шаварш Арабаджиян – Астор.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Феноменът Любо Алексиев: България ще роди хората, които ще спасят света от гибел
Next: 1 кора от банан и край на всички мравки и листни въшки в градината

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.