Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ясна е причината за смъртта на големия илюзионист Астор
  • Новини

Ясна е причината за смъртта на големия илюзионист Астор

Иван Димитров Пешев май 17, 2022
astormag.jpg

Почина известният български илюзионист Астор. „За съжаление, това не е поредната илюзия на Астор. Дъщеря му ми съобщи за кончината му. Адвокатът на семейството Ончо Паникян е съобщил новината“. Това каза Игор Марковски по повод кончината на гениалния фокусник – Астор. „Сбогом, Астор“, написа с тъга във фейсбук близкият му приятел Игор Марковски. В последните месеци Астор е имал здравословни проблеми, които са и причината за фаталната развръзка.

Антраник Шаварш Арабаджиян, популярен с артистичния си псевдоним Астор, е български илюзионист от арменски произход. Роден е на 18 ноември 1943 г. в Шумен. Той е единственият илюзионист в Европа, който е награден със „Златният Оскар“ от Международното братство на маговете през 1981 г. Собственик на магичен театър „Астор“, където се намира и къщата на мистер Сенко. В кариерата си е направил над 16 000 представления по целия свят. Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Вариететно изкуство“ – за атрактивност и оригиналност на илюзионен номер „Али Баба“ (2008).

В едно от последните си интервюта, Астор се похвали, че красивата съпруга на Росен Плевнелиев – Деси Банова му е била асистентка. „Така беше, правихме фокуси. Когато се запознахме, бях с Орфи имахме представление. И в разговор след него, двамата се впечатлихме от нея и й предложихме да ни бъде асистент. За кратко беше, но за съжаление се разминахме после, защото аз отидох в чужбина по работа и после нещата се разсъхнаха. Но не съм лъгал нито нея, нито никой. Аз на сцената само мамя, иначе не“. Деси бе едно от лицата, които са впечатлили с излъчването си мага. Преди да си отиде, световноизвестният фокусник събера различни епохи на една сцена по повод своя годишнина.

Астор, който живя в къщата на своя учител Мистер Сенко, бе създал уникален стил на забавление чрез контакта с публиката в ресторанта си. На една от стените има плакати с образите на всички велики магьосници – Мистер Сенко, Орфи, Факира Мити, Харди и разбира се – Худини. „Познавам и Дейвид Копърфийл, „махал съм си главата“ и пред него. Той сега се отказа от сценична дейност, но мога и аз да полетя като него. Не е труден фокусът му“, с усмивка си спомни колегите Астор. Фокусникът, който в момента прави фестивали за магии, е бил от най-добрите приятели на Емил Димитров. „Пепа и Юлиян, братът на Емил са ми кумове. Факира Мити таткото на Емо и Юлиян, който също беше фокусник сме имали незабравими мигове заедно. А дъщеричката ми Ари е правена на леглото на Факира Мити“, допълни Астор.

78-годишният илюзионист е имал много любови в живота си, но най-помни певицата Мими Иванова. „Като се запознахме тя беше на 19 години, току-що завършила музикалното училище. Десетина мъже се хвърляха яростно в надпреварата, която ще им осигури нейната компания. Три години бяхме много влюбени“, разказва с пламък в очите Астор. Връзката обаче се разпада, тъй като певицата заминава да работи в чужбина. „И след няколко раздели реших, че трябва да прекратим интимността. Но аз я запознах с Развигор Попов в пушкома на зала „България“, в един от антрактите, докато почивахме между репетициите“, разказва магът. От тогава семейството е много близко с илюзиониста.

Според Астор, в живота любовни магии няма. Няма и обикновени магии. „Аз не вярвам във врачки и темподобни. Всичко е в главата ти. Ако си повярваш, че някои „нещо ти е направил“, със сигурност ще се разболееш. Нито вярвам във води от мъртъвци, които носят нещастие, нито в червени конци, които се връзват за щастие. Това са пълни глупости. Всичко идва от духа човешки и от главата“, категоричен е Астор.

За най-паметна среща той помни тази с баба Ванга. „На 22 години бях и имах представление в Петрич. Изпреварах хора вярно, но много исках да я видя. Бях чел доста за нея. Като влязох тя каза: „Ти що дириш тук, я виж колко хора чекат, а ти от раз искаш да дойдеш?„. После му казала, че го чака успех и няма за какво лошо да го предупреждава. „Най ме радва, че ми каза – ти си добър човек, когато имаш нужда от мен, винаги си добре дошъл. Ще ти гледам винаги“. Това ме топли най-много“, умилява се Астор.

Според него, дарбата на Ванга идва от телепатията, която получава чрез предмети, на човека за когото говори. „Или е захарче, или е снимка или нещо друго. Това са силни хора, които разчитат знаците. И аз съм имал случаи, в които съм се заигравал с телепатията. Но го правя рядко“, сподели ни в една от последните си срещи с усмивка най-добрият бг магьосник на нашето време – Антраник Шаварш Арабаджиян – Астор.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Феноменът Любо Алексиев: България ще роди хората, които ще спасят света от гибел
Next: 1 кора от банан и край на всички мравки и листни въшки в градината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.