Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български шериф в Канада: Ще ви кажа истината защо напуснах България
  • Новини

Български шериф в Канада: Ще ви кажа истината защо напуснах България

Иван Димитров Пешев май 25, 2023
sherrafasfasdasd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Той е заловил един от най-големите балкански ганстери, а днес той е опасно близко до най-лукавите престъпници в Канада.

„В живота си не съм взел никога един цент подкуп. Никога не съм излъгал, не съм се корумпирал и за мен излизането, напускането на България по този начин беше единственият шанс да запазя тези мои ценности и едновременно да работя работата, която обичам”, признава той.

Роден е във Велинград. Винаги е имал една мечта – да бъде полицай. Влиза в системата на МВР на 22. Скоро след това го наемат в звеното на Интерпол в България.Там работи активно в борбата срещу трафика на хора и по издирването на най-опасните престъпници.

„Отделяха се много сериозни пари, полагаха се много усилия на държавно и международно ниво. Това беше в периода на присъединяване на България към ЕС. И аз съм много горд, че аз и моите колеги постигнахме едни доста добри резултати”, споделя Борис.

Да заловиш най-опасния жив сърбин

Сретен Йосич, по прякора Йоца Амстердама, е най-големият балкански наркобос и най-опасният жив сърбин. През 2002 г. е зрелищно арестуван в София, където живеел под чужда самоличност. В акцията по залавянето и предаваното му заслуга има и Борис.

Като агент на Интерпол сътрудничи с чуждите бюра за сигурност по случая: „Почти се стигна до сблъсък между две служби, защото нямаше достатъчно комуникация, правилен обмен на данни и това можеше да изиграе една много лоша шега”. С времето еуфорията от добре свършената работа отстъпва място на реалността:

„Никой от нас не отива в полицията заради пари. Но все пак полицаят трябва да има статут най-малкото, за да бъде независим и да си върши работата Според мен по това време ние нямахме никакъв статут. Виждах някои процеси, които така у мен будеха много сериозно безпокойство: на реставриране на стари практики, лица в службите на МВР от времето на комунизма, стари обичай, манталитет”.

Дестинация: Канада

Така решава да замине отвъд Океана. В Канада. Започва работа като охранител в болница в Отава. А година по-късно охранява летището в Калгари. Градът е с размерите на София. Там живеят над 1,6 млн. души. Около 800 от тях – българи.

Като всяко начало, и това е трудно: „Учех езика много упорито. Терминологията и това беше един такъв преходен, много труден за мен период. Ниско заплащане, установяване, свикване с държавата, с обичаите…”.

Борис не оставя мечтата си да бъде полицай. Явява се на конкурс в местния департамент на шерифите. Назначават го в отдел за ескорт на високорискови престъпници.

Носи значката си с гордост, но и с голяма отговорност: „Този бадж ти го връчва един началник с много пагони на рамото, който ти казва така: „Това е власт, която ти се дава от народа и тази власт е за народа”. Тоест вие няма да служите на някаква шайка самозабравили се бандити горе, а ще служите на хората”.

11 години по-късно, тези думи отекват в съзнанието му. Не по този начин се гледа на професията „полицай” в България, смята той:

„В България за съжаление полицията се възприема все още като инструмент на репресивната власт. Хората се страхуват от полицаите. Имат по-скоро негативно отношение.

Там е точно обратното. Полицаят е човек, на който ти знаеш, че можеш да се обърнеш към него за всяко нещо.
Не казвам, че всички полицаи са корумпирани в България. Има много, много съвестни хора, които страдат всеки ден, само и само да си вършат работата, но това е един много малък процент”.

Като шериф диша във врата на най-опасните престъпници в Канада. Ескортирал е по въздух десетки. А рисковете дебнат отвсякъде.

За късмет никога не се разделя с един талисман: „Това е една наша значка. Полицаите на запад по принцип имаме така една лека закачка, ако се засечем в бар и аз представя този талисман на колега – това се казва challenge coin . Той трябва да ми постави неговата до моята и сме ок. Ако той липсва, няма я неговата, ми купува бира и обратното”.

След дни Борис отново отлита за Канада. Път обратно към България на този етап не вижда: „Все се надявах така тайничко аз да съм сбъркал и нещата тука да се оправят, но за съжаление не го виждам в момента”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обява за апартамент изненада всички: Който иска да живее тук, трябва да се яви на специален тест
Next: 5 непростими грешки при приготвянето на месо, които го правят жилаво, твърдо и безвкусно

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.